Грексит ще има. По-късно.

Икономистите реагират нееднозначно на последните договорености с Гърция. Луц Гьобел, президент на Сдружението на семейните фирми, смята, че става дума единствено за отлагане на фалита, защото Гърция никога няма да плати дълговете си: „Просто ще продължим да хвърляме пари в огъня.” Според Гьобел, най-тежко в случая ще пострадат европейските данъкоплатци, които „отново ще бъдат принудени да откупят малко време срещу много пари”.

Предпазливо изчакване – така може да се обобщи позицията на Марсел Фрачер, президент на Германския институт за икономически изследвания. Рано е още да обявяваме споразумението за успех, казва той. То е просто първа стъпка в усилията да се спре сривът на гръцката икономика. Но как гръцката държава отново ще стане платежоспособна, каква ще е новата структура на банковата система и откъде ще дойдат импулсите за икономически ръст – тези въпроси засега остават без отговор, казва Фрачер. Независимо от всичко това споразумението е „добър резултат за Европа и за Германия” – обобщава икономистът.

Задачите на гърците

Сега на ход е Гърция. Най-късно до сряда парламентът трябва да въведе единна ДДС-ставка и да гласува първите мерки за икономии в пенсионната система. Очаква се още депутатите да осигурят истинска независимост на статистическата служба Елстат и да въведат така наречения „полуавтоматичен контрол” на бюджетните разходи, който ще се задейства в случай, че правителството не осъществи амбициозните си планове за икономии. Тези планове предвиждат до 2018 година гръцкият бюджет да има излишък от 3,5 процента. На 22-ри юли парламентът трябва да въведе европейските банкови правила, които предвиждат мерки при фалит на кредитни институции и фирми.

От Гърция се очаква още да либерализира икономиката си. Например – да разреши на магазините да работят и в неделя и да отвори достъпа до определени професионални групи. Гърците ще трябва да се примирят и с факта, че Международният валутен фонд остава в списъка на кредитиращите институции – и като гарант за правата на другите кредитори. Страната ще преглътне и още един горчив хап: създаването на така наречения „попечителски фонд”, в който ще бъде събрано и приватизирано държавно имущество. С приходите ще се погасяват гръцките дългове. Според сметките, във фонда трябва да се съберат 50 милиарда евро.

"Атина не е убедена в необходимостта от реформите"

Условията са строги, но тъкмо поради това от тях ще има полза цялата еврозона. Ето защо споразумението е и „предупредителен изстрел за Европа”, заявява в своя декларация Сдружението на германските банкери. Банкерите припомнят още, че гръцкото правителство трябва да се придържа към споразумението, защото в противен случай няма да бъде възстановено доверието към гръцката държава. Дали обаче това наистина ще се случи? Йорг Кремер, главен икономист на „Комерцбанк”, е настроен скептично: „Просто сегашното правителство в Атина изобщо не е убедено в необходимостта от реформи.”

Кризата не е приключила и това е особено показателно за сериозните различия вътре в еврозоната. Кремер смята, че тази зона е тежко разцепена. Според него Германия и североизточно-европейските страни държат на такъв валутен съюз, какъвто предвиждат Маастрихтските договори: здраво стъпил върху стабилни държавни бюджети, пазарна икономика и независима централна банка. Южноевропейците обаче (начело с Франция) предпочитат валутен съюз, в който не се спазват стриктни бюджетни правила, а централната банка е зависима от политиката. Кремер смята, че тези различия ще имат дълготрайни последствия: „След като няма консенсус за необходимите реформи, Европейската централна банка за жалост ще бъде принудена да замазва нерешените проблеми чрез една доста свободна парична политика.”

Ще има все пак Grexit!

Конструкцията на еврогрупата тежко се пропуква, смята и Юрген Михелс, главен икономист на баварската „Ландесбанк”. Според него проблемите на Гърция са решени само временно, защото ще бъде много трудно да се прокарат спешните мерки и дълбоките реформи: „Ето защо отговорът е един: Grexit? Не сега, а по-късно.”