Горките полицаи на Германия!

Горките полицаи! Добър приятел от Тройсдорф ми разказа как полицаите в това идилично градче наскоро били атакувани от лумпени, които наричали пазителите на реда "нацистки свине". В други градове пък полицаите нерядко се оказват изправени срещу цели семейни кланове, само защото са закачили фишове за глоба на неправилно паркирани автомобили.

Полицаите, които аз познавам, не са в състояние да планират личния си живот, защото са принудени да дават извънредни дежурства по всяко време и винаги да имат готовност да бъдат вдигнати по тревога.

Бедната столица на една богата държава

На всичко отгоре германските полицаи са и зле оборудвани. От седмичника "Ди Цайт" научихме, че берлинските полицаи не могат да си позволят учебни стрелби с истински патрони. Тамошната полиция закупила от друга федерална област бракувани пистолети за символичната цена от едно евро. Не по-различна е и ситуацията със заплатите. Чистата месечна заплата на един полицай е към 2000 евро. Тази сума е нищожна на фона на отговорността, която носят полицаите за сигурността на страната и гражданите. Те не си „докарват и по нещо допълнително” чрез изнудване и корупция, каквато практика има в много други страни по света. Показателно е например, че в Китай съществува поговорка, която гласи: „полицията и бандитите са едно и също".

Смятам германските полицаи за вежливи, почтени и уравновесени. Известно време помагах на криминалната полиция като преводач в борбата срещу китайските каналджийски банди. Дори и при най-наглите лъжи, произнасяни от разпитваните, комисарите неизменно оставаха любезни и спокойни.

Все повече задачи и все повече критика

Къде е онази идилия от миналото, когато криминалистите в Германия се занимаваха най-вече с италианската мафия и азиатските триади. Днес ситуацията е съвършено различна. Опасностите и заплахите нараснаха неимоверно – каналджийски банди за трафик на хора, ислямски терористи и дясноекстремистки побойници – всички те увеличават значително професионалния риск за полицаите. Ето че сега полицията трябва да се оправдава и пред политиците.

След като двама полицаи застреляха един 17-годишен афганистанец, който беше ранил с брадва четирима души във влака за Вюрцбург, представителката на Зелената партия Ренате Кюнаст запита в Туитър защо полицаите не са обезвредили атентатора своевременно. След новогодишната нощ на 2016 година председателката на партията на Зелените Симоне Петер обвини кьолнската полиция в расизъм, защото служителите на реда целенасочено контролирали документите на близо 1000 африканци. Какво искам да кажа с тези примери? Ако полицията не успее да удържи ситуацията под контрол, започват да валят критики от всички страни, че е бездействала. Ако ли пък действа решително, политици и медии започват да се питат дали е била необходима подобна твърдост.

По време на срещата на Г-20 в Хамбург полицаите станаха обект на насилие, организирано от леви анархисти. Резултатът се видя от всички: подпалени коли, разбити и плячкосани магазини, множество ранени полицаи. Левите екстремисти по нищо не отстъпват на дясноекстремистките насилници по отношение на разрушителната им ярост. Според някои, очевидно е геройство да замеряш полицаите с камъни. Редица коментатори дори заявиха, че хамбургската полиция също носи известна вина за сблъсъците, защото самата тя употребила насилие …

Насилието нямало нищо общо с лявото. Да, ама не!

Не знам по какви критерии и поради какви причини Хамбург беше избран за домакин на срещата на Г-20. Представям си, че това донякъде е свързано и с предстоящите избори. Канцлерката навярно си е мислела, че ще е положително за имиджа ѝ, ако по медиите излязат снимките ѝ с чужди политици на фона на красивия Хамбург, който е и неин роден град. А главният кмет на града Олаф Шолц очевидно е бил поласкан от това предложение.

Фактът, че в града има цели квартали, доминирани от левите анархисти и че от тях произлиза значителен потенциал на насилие – всичко това явно е било пренебрегнато. Затова полицията се оказа набъркана в невъзможна за нея мисия. Резултатите са катастрофални: ранени бяха близо 500 полицаи, някои от които - тежко. Цифра, която би била възможна единствено в страна, водеща гражданска война.

За това, че рискуваха живота и здравето си, полицаите заслужават благодарност и признание. Най-вече политиците от левия политически лагер са убедени, че силите за сигурност са виновни за ескалацията на насилието в Хамбург, защото още в началото на срещата на Г-20 показали на размирниците докъде се простират границите на разрешеното. Тази логика обаче е трудно разбираема! Горките полицаи на Германия! Съчувствам им истински!