Голямото надлъгване за ядрените боклуци

Стане ли дума за атомна енергетика, България и Русия все преговарят. До края на годината, например, трябва да приключат подновените преговори за българския ядрен боклук, изпращан в Русия. Какво излиза като краен резултат - научават само малцина посветени. Всъщност, за какво им е на останалите да знаят, като рано или късно ще го усетят на собствен гръб - ако не те, то децата им... Защото измъкването на България от руската зависимост в атомната енергетика изглежда невъзможно поне дотогава, докато българските управници не подготвят дългосрочна стратегия, защитаваща интересите на страната.

Накъде с отработеното ядрено гориво?

Възторжените привърженици на "екологично-чистия" атомен ток избягват отговора на този въпрос. Някои дори гордо подчертават, че България е измислила хитър вариант - праща част от отработеното ядрено гориво обратно на Русия, където го превръщат във високоактивни остъклени отпадъци. Разбира се, за това България си плаща. Малка подробност - Русия диктува цените. И тъй като през миналата година тя оскъпи "услугите" си, България не й изпрати обичайните два транспорта боклук.

Така единственото засега в АЕЦ "Козлодуй" временно хранилище за отработено ядрено гориво се понапълни повече от обикновеното. "Не е опасно!", казват привържениците на "евтиния" атомен ток. Строи се ново временно хранилище. Е, струва няколко десетки милиона евро, но тези пари днес никой не ги включва в цената на тока. Както впрочем и стотиците милиони, с които би трябвало да се построи окончателно хранилище за отработеното ядрено гориво. Строежът му е задължителен, защото временните хранилища са за по 50, най-много 100 години. За разлагането на радиоактивните елементи са нужни обаче минимум 10 хиляди години, изчисляват експертите в Европа.

Русия си знае интереса. А България?

Освен че диктува цените за транспорта и складирането на отработено гориво, Русия може, ако реши, да го върне обратно на България под формата на високоактивни остъклени отпадъци. Впрочем, не става дума за "можене", а за подписано в края на 90-те години споразумение. Според него България е длъжна да приеме обратно преработените си отпадъци. Русия явно държи най-после да се възползва от това си право.

Не се знае кой какви сметки си е правил някога с това споразумение, но явно не се е замислил над въпроси като: къде ще ги складира България тези силно радиоактивни остъклени отпадъци, колко ще струва това и кога въобще ще стане? Впрочем, след поредното отлагане на сроковете строежът на новото временно хранилище за отработено ядрено гориво в АЕЦ "Козлодуй" още продължава.

От ден до пладне

Така че София си остава зависима от благоволението на Русия, от това дали тя ще й приеме отново ядрения боклук и най-вече дали ще го задържи. За сравнение - повечето източноевропейци се отказаха отдавна да пращат отработено ядрено гориво за Русия. България обаче държи на това и продължава да мисли на парче - от тази година за догодина. Дори националната й стратегия за управление на отработеното ядрено гориво, приета през 2004, е само до 2015 година. А ядреният боклук се трупа и облъчва - за още 10 хиляди години.

Автор: Маринела Липчева, Редактор: Александър Андреев