Голямото зло

Знаменитият американски икономист Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат и бивш главен икономист на Световната банка, едва ли може да бъде наречен антикапиталист. И все пак последната му книга "Цената на неравенството" е точно това - пламенно обвинение срещу сегашния американски капитализъм.

Стиглиц разчиства сметки с неолибералната политика в Америка през последните 30 години. Политика, разделила страната, навредила на икономическото развитие и увредила демокрацията. Политика, от която печелят само свръхбогатите.

Неравенството между бедни и богати е достигнало невъобразими измерения и Америка вероятно е изправена пред революционни трусове, подобни на тези в арабските страни. От началото на 80-те години насам доходите на американските работници не са се повишавали, докато доходите на най-богатите американци са се утроили. Над една трета от общото национално богатство е в ръцете на най-заможните, а те всъщност представляват едва 1 процент от американците.

Лошият капитализъм

Неравното разпределение на благосъстоянието има опустошителни социални последици. Над милион и половина американци живеят с по-малко от 2 долара на ден; над два милиона са зад решетките; процентът на детската смъртност е почти толкова висок, колкото в развиващите се страни.

Неравенството погубва американската мечта, Съединените щати вече не са страната на неограничените възможности. Добро образование и възможности за професионална реализация имат само тези, които не се числят към съсловието на социално слабите. Равните шансове за всички отдавна са минало, твърди Стиглиц.

За обедняването на мнозинството и подкопаването на средното съсловие не е виновно пазарното стопанство само по себе си, гласи тезата на Стиглиц. Виновна е променената политика, която позволява на едни да трупат богатства за сметка на други. Свръхбогатите, пише авторът, не създават ценности, не облагородяват обществото, но се обогатяват за сметка на същото това общество.

Късно е да отхвърляме капитализма и да търсим алтернативи, смята друг един, не тъй известен автор. Германският социолог и публицист Волфганг Порт е озаглавил книгата си "Капитализъм Forever". При капитализма има само един печеливш и това е капиталът, а губещите неизменно са хората, пише Порт. Съвсем според уроците на марксизма. Само че с добавката към това заключение авторът вече се отдалечава от тях: "Очевидно на хората така им харесва. И това не може да се промени."

Всемогъщият капитализъм

Любопитното в случая е, че един бивш марксист, какъвто е Порт, проповядва примирение с капитализма. Еволюционно капитализмът е победил - и точка. Всяка съпротива срещу него е безполезна. Аргументът? - "Човекът намира в капитализма своето осъществяване, приемайки основното му правило - и то точно защото това правило е тъй примитивно: Прави онова, което ти носи печалба, иначе си загубен!".

Полемиката на автора е насочена срещу онези, които виждат в сегашната криза шанс за премахване на капитализма, вещаят скорошния му край и говорят за ренесанс на марксистката обществена критика. Порт дотолкова се увлича в тази полемика, че текстът му зазвучава на места почти комично: "Марксизмът е приспивателно, той е успокоително хапче и бездействена терапия". Маркс бил написал "Капиталът" само защото революцията не се състояла, а днешните му привърженици били секта от апокалиптици, желаещи срива, който никога няма да се състои. Но ако това е вярно, защо всъщност е написана тази книга? За какво са му на всемогъщия капитализъм защитници?

Joseph Stiglitz: Der Preis der Ungleichheit, Siedler Verlag

Wolfgang Pohrt: Kapitalismus Forever, Fuego Verlag

АГ, ЗЦ, ДР, ХР, ДС, ВП, Б. Рачева; Редактор: Д. Попова-Витцел