1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Голготата на българите в Титова Югославия

Николай Цеков
10 декември 2016

По времето на Тито много от българите в Македония са подложени на нечувани репресии с цел да се откажат от националната си идентичност. Истината за хилядите трагични съдби се съдържа в досиетата на зловещата УДБА.

https://p.dw.com/p/2U3xt
Kazani - der Ort des Verbrechens an sebischen aber auch bosniakischen Zivilisten an dem Berg Trebević
Снимка: DW/S. Huseinović

Българинът от Прилеп Темелко Нешков е прекарал 12 години в затворите на Титова Югославия, само защото гордо и безстрашно е отстоявал своята национална идентичност срещу насилствената македонизация в бивша Югославия. Две години след смъртта на Нешков в България бяха издадени автобиографичната му книга „Раздяла няма: Македония срещу македонизма“, както и неунищожената част от досието му в скопската УДБА, публикувано под заглавие „Досие - Югославия срещу душата на Македония“.

Как УДБА асимилираше „неюгославските“ народи

Българинът от Прилеп описва събития, които развенчават мита за миролюбивата Юго-империя, в която съществувал сговор между отделните националности. Той пише например за масовото клане на български офицери в „Калето“ край Скопие. Малко преди съветската окупация изпратеният в Скопие пратеник на Тито алармира, че населението на Македония масово изпитва омраза към Югославия. Властите В Белград реагират по типичния за един комунистически режим начин – с безмилостно изкореняване на „нежеланото“ самосъзнание и изместването му с помощта на измислени нов език, азбука, история и национална идентичност.  В месомелачката на Управлението за държавна сигурност /УДБА/ са били хвърляни всички с „неюгославско“ самосъзнание – етнически българи, хърватски и унгарски „националисти“, албански „автономисти“, сръбски антикомунисти, мюсюлмански „екстремисти“, словенски и италиански „сепаратисти“.

Bulgarien Telemko Neschkow - Seiten aus Stasi-Akten
Над 136 000 души или 10% от населението на Република Македония са имали досиета в зловещата Държавна сигурност на Тито УДБА.Снимка: BGNES

„И по времето на Тито, а и след това терорът бе насочен към смазването на българската, а и изобщо на цялата „неюгославска“ интелигенция“, твърди дългогодишният изследовател Иван Николов от издателство „Св. Климент Охридски“. Изнесеното в България обемисто, макар и явно добре прочистено, досие на Темелко Нешков в скопската УДБА все пак добре описва кръговете на сътворения ад, в който са попадали хората с българско самосъзнание в Титова Югославия. Той по нищо не се отличава от унищожителния съветски ГУЛАГ или от лагерите на смъртта в НРБ.

Жертвите са били постоянно следени, ставали са обект на измислени доноси, подлагани са били на всекидневен тормоз и арести, на показни процеси, завършващи с дългогодишни присъди. В досието на Нешков са документирани не само опитите на затворническите власти да привлекат многократно пребивания, хвърлян в карцер и вече много болен българин за доносник. Там е записан и категоричният му отказ да сътрудничи на УДБА: „Аз няма да газя върху жертвите на организацията. Ако искате, може да ме пуснете, ако не, ще остана до последния си ден в затвора!“. А палачите му отговарят: „Трябваше да те ликвидираме още през 1947 г.!“.

УДБА и ДС срещу българите

„В годините сред 1945 г. българската ДС и македонската УДБА работят заедно за изкореняване на българщината от двете страни на границата, казва Любомир Нешков, син на непреклонния българин Темелко Нешков.

Bulgarien Telemko Neschkow - Buchvorstellung
Книгата на Т. Нешков бе представена в СофияСнимка: BGNES

„Баща ми изпитваше дълбоки съмнения, че част от предателите на организацията за съпротива срещу етническото прочистване са били нарочно изпратени от режима в България. Известно е, че до разкола в Коминтерна марионетният режим в София е предавал на Югославия голям брой българи, бягащи от гръцка Македония, обявявайки ги за македонци. Посланието на моя баща-страдалец към България и Македония беше само едно – двете държави трябва да имат изключително близки и приятелски отношения. Гражданите и управниците от двете страни на границата трябва да прочетат и осмислят внимателно миналото, да минат през катарзиса и в търсене на мостове към добросъседството заедно да сринат стената на омразата“, заключава Любомир Нешков.