Германците, ромите и гузната съвест

Представете си следната германска антиреклама по българските и румънските телевизии: български и румънски имигранти мръзнат в порутени жилища без парно, служителките в бюрата по труда отпращат търсещите работа източноевропейци, защото оферти за тях няма, пред кабинетите на Спешно отделение българите и румънците чакат на дълги опашки и подгизват в дъжда. Към клипа може да се прибави и следният текст: "Германия - една студена страна! Животът там е тежък!" Антирекламата би могла да включва и красиви кадри от Карапатите и Черноморието с надпис "Вашата родина е толкова красива!". Звучи цинично, или? Но пък нали във Великобритания вече беше повдигнат въпросът за подобна антирекламна кампания, която да спре наплива на българи и румънци на Острова.

Митове и лъжи за мигрантите

Ето, че сега и Германия се уплаши. И там расте страхът от "бедните мигранти" от Източна Европа. Крайно време е обаче политиците да се намесят, защото по медиите плъзват цифри, предположения и митове, които не винаги отговарят на истината. Така например през 2011 година в Германия са пристигнали едва 58 000 българи и румънци като в тази цифра са включени и децата. Много по-голям е броят на мигриралите в Италия - не само заради по-топлия климат, но и поради езиковата близост.

Грешно е и твърдението, че по-голямата част от мигрантите от България и Румъния са роми. Къде е проблемът тогава? Отговорът би могъл да гласи: в концентрацията на новодошлите по определени улици в града. Истинският пролем обаче е в страха. В страха от близкото бъдеще, в страха от датата 1 януари 2014 година. Защото от тази дата нататък българите и румънците ще могат да работят легално в Германия. И тези, които печелят малко, ще имат право на социални помощи.

Германците се оглеждат в очите на бедните

Всъщност покрай новодошлите мигранти Германия съзря каква гигантската пропаст зее в благосъстоянието в ЕС. Германците виждат как в страната им пристигат бедни чужденци, които се настаняват в приюти за бездомни или в порутени къщи, където местните получатели на социални помощи никога не биха живели. Те виждат как в Германия пристигат четиричленни семейства, за които детските надбавки от 368 евро (общата сума за две деца) са цяло състояние.

Когато обаче тези изключително бедни хора се окажат директни съседи на германците, у местното население изведнъж нарастват страхът и чувството за вина. Изнервящо е да виждаш просяците по тротоарите и жените с деца на ръце, молещи за милостиня. Тези хора обаче докосват и съвестта на германците. Именно тези противоречиви чувства засилват желанието за разграничаване.

Сдружението на германските градове постъпва правилно, като настоява за повече бюджетни средства за засегнатите общини като Дортмунд, Дуисбург или Нойкьолн. Неприемливо е обаче желанието му да се блокира влизането в страната за мигрантите от Югоизточна Европа. Германците трябва да са готови да възприемат повече "чужди" в страната си. И да свикнат с чувството на неудобство, което ги обзема, когато се погледнат през очите на най-бедните.

АГ, ДПА, ТЦ, Б. Дрибуш, К. Цанев/Редактор: М. Илчева