Германските избори и руската пропаганда

Пропаганда и дезинформация, кибератаки, шпионаж и киберсаботаж - из интернет дебнат какви ли не заплахи. Според президента на Федералната служба за защита на конституцията (германското вътрешно разузнаване), именно в това се крие и част от "хибридната заплаха за западните демокрации". Ханс-Георг Масен заяви това пред журналисти в Берлин. По думите му, "промененото информационно поведение на потребителите в социалните мрежи е вратата, през която може да нахлуе дезинформацията".

Най-ужасните сценарии, за които предупреждават службите за сигурност, включват възможни нападения срещу ключови инфраструктурни обекти като електроцентрали или болници. При това експертите посочват, че акции като последната хакерска атака срещу мрежата на Дойче Телеком са сравнително безобидни. Защото колкото и неприятен да беше сривът на телефонните и компютърни връзки, все пак всичко приключи добре. Специалистите не изключват атаката да е дошла от руски хакери. Същият източник може да стои и зад масираното хакерско нападение срещу компютрите на Бундестага през миналата година. Засега липсват конкретни доказателства за това, но експертите допускат, че е възможно, тъй като има определени индикации.

Политиците на прицел

Шефът на вътрушното разузнаване Ханс-Георг Масен разглежда потенциалната заплаха в контекста на предстоящите догодина парламентарни избори в Германия. В политическата сфера се забелязва "повишена активност на агресивен кибершпионаж", казва той. Информации, които биват прихващани с помощта на кибератаки, по-късно могат да се появят в предизборната борба с цел да бъдат "дискредитирани определени германски политици". По оценката на шефа на службата, най-застрашени са членовете на германското правителство, депутатите в Бундестага и сътрудниците на партийните централи. "Множат се сигналите за това, че ще има опити за манипулиране на парламентарните избори догодина", казва още Масен. Той се опасява, че чрез масирани дезинформационни атаки може да бъде създадена благоприятна почва за промяна на обществените нагласи. Колко лесно е това показа случаят от началото на 2016, когато тиражирана от руски медии и определени сайтове невярна информация за изнасилено в Берлин 13-годишно момиче с руски корени доведе до масови протести в страната, включително и пред сградата на германското канцлерство. По-късно стана известно, че тази история е измислена.

Подозренията около "ATP 28" 

През последните няколко месеца бяха регистрирани и няколко атаки срещу класически политически обекти. През август Бундестагът стана отново мишена на нападение, а през май - централата на Християндемократическия съюз (ХДС). И двата опита обаче се провалиха. Силите за сигурност предполагат, че зад тези кибератаки стои руска хакерска група, която експертите наричат "APT 28" - Advanced Persistent Threat (в превод: съвременна постоянна заплаха).

Разузнаването предупреждава, че тази хакерска група използва коварен метод: разпространяване на дезинформации под чуждо име, т.е. организират кампании, зад които стоят фалшиви хакери. По този начин потребителите в интернет трудно или изобщо не могат да разпознаят тези информации като фалшиви.