Германия 20 години след падането на Стената

Германия вече от 20 години е отново обединена като държава, но все още има много различия между източните и западните й части, подчертава източно-германският теолог Фридрих Шорлемер, дългогодишен активист на опозицията в ГДР: "Все още продължава да съществува голяма асиметричност между нас. Мисля обаче, че сближаването продължава. Смятам, че след 20 години ще сме достигнали целта."

Това звучи по-сдържано от изказването на бившия федерален канцлер и председател на Социалдемократическата партия Вили Бранд от 1989 година, че сега се сраствало онова, което трябвало да бъде едно цяло. Нещата днес изглеждат по-различно, споделя Шорлемер: "След въодушевлението едни за други преди 20 години сега настъпи нещо като махмурлук или нормалността на намирането на пътя едни към други със скоростта на охлюва."

Разединени въпреки обединението

За скоростта на охлюва вероятно не се е замислял и тогавашният канцлер Хелмут Кол, който през 1990 година обещава на източногерманците: "Заедно ще създадем процъфтяваща страна". В Източна Германия беше подновена инфраструктурата: бяха ремонтирани и разширени магистралите и шосетата, санирани бяха центровете на градовете, бяха построени нови и обновени стари жилищни сгради. Възстановени бяха сгради с важно символично значение като катедралата и Музейния остров в Берлин или Фрауенкирхе в Дрезден, строителни реликви от времето на ГДР като Берлинския "Дворец на републиката", както и многобройни панелни "замъци от бетон".

Излишни станаха немалко жилища, за които навремето имаше криза, заради продължаващата миграция от Изток на Запад. През 45-те години от края но войната до промяната четири и половина милиона души напускат територията на ГДР, отправяйки се в западна посока. По-голямата част от тях - преди издигането на Берлинската стена през 1961 година. След падането на Стената броят на населението в Източна Германия намалява с още милион и половина души.

Тази година на 3 октомври - Деня на германското единство - федералната канцлерка Ангела Меркел подчерта, че: "При тогавашните събития не ставаше дума за нещо отминало, не за събитие, поставящо край на една епоха. Става дума в много по-голяма степен за началото на ново време на свободата и отвореността, насред което време ние живеем."

През 1990 година в ГДР /като се изключи Източен Берлин/ живеят около 14 и половина милиона души. Сега - само 13 милиона. Наистина всяка година и десетки хиляди западногерманци се преселват на Изток. Но значително по-голям е броят на преселниците в обратната посока - Изток-Запад.

Изтокът още не може да догони Запада

Причина за това преселение е протяжното икономическо развитие. Съизмерено с БВП на глава от населението все още Изтокът достига едва 71% от икономическата мощ на Запада. Безработицата в петте източни провинции е два пъти по-висока в сравнение със западните. А и финансовата криза оказва влияние.

За канцлерката Ангела Меркел справянето с международната икономическа и финансова криза е: "... може би първото общо голямо предизвикателство за източно- и западногерманци. А за това няма учебници, не е писано нищо по въпроса. Следователно това е един отворен път, към едно ново време, в което би трябвало да се възползваме от шансовете, които кризата ни предлага. Можем да се справим, ако ни се удаде да оставим зад гърба си старите противоречия."