Германия тормози турците?
28 февруари 2011Коментар на Бахедин Гюнгьор, главен редактор на турската секция на Дойче Веле:
Ердоган умело сравни ислямофобията, чието съществуване в Германия не може да се отрече, с антисемитизма, а освен това я окачестви и като "престъпление срещу човечеството". Той отново се обяви в полза на интеграцията, но отхвърли категорично асимилацията.
Задълбочаване на бездната
При всяка своя подобна изява в Германия Ердоган се възползва от старите грешки на германската интеграционна политика. Крайно време е Берлин и отделните федерални области да сложат край на бъркотията в областта на интеграцията. За тази цел са необходими смели решения при едновременен отказ от антитурски акценти, каквито в Германия наистина не липсват. В противен случай бездната между мнозинството германци и живеещите в Германия турци ще се задълбочи още повече.
Има нещо нередно в това, че германският президент Вулф бе апострофиран едва ли не като проводник на ислямизма, само защото окачестви исляма като реалност в Германия. Не е редно, че някои публицисти чернят турците и исляма в германските медии, затваряйки очи пред постиженията на мнозинството интегрирани хора в Германия.
Не е редно, когато турците биват шиканирани и дискриминирани до обида при получаването на визи, докато други граждани, включително от страни извън ЕС, могат спокойно да влизат и излизат от ЕС. Не е редно накрая постоянното поставяне под въпрос на базиращите се на споразумения амбиции на Анкара за присъединяване към ЕС, само защото турците имали други културни и религиозни корени; освен разбира се, ако ЕС се окачестви като християнски клуб и се откаже от претенцията си за съюз на базата на общи съвременни ценности.
Каквото повикало, такова се обадило
Организираните в Берлин интеграционни срещи и ислямски конференции не са подходяща основа за разумна интеграционна политика. Необходими са конкретни действия на федерално и областно равнище, като двойно гражданство, изборно право поне на общинско равнище или облекчаване на правото за влизане в Германия. В противен случай никой не бива да се чуди, когато Ердоган се изстъпва като министър-председател и на турците в Германия.