Германия и Турция започват наново?

В края на септември турският президент Реджеп Ердоган ще пристигне на официално посещение в Германия. Почвата за неговата визита трябваше да бъде подготвена от германския външен министър Хайко Маас, който през тази седмица посети Турция.

Първата спирка на Маас беше турският парламент, където той беше посрещнат с отворени обятия от турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Малко по-късно Хайко Маас разговаря и с турския президент. Срещата им беше определена като конструктивна и приятна. А това е добро начало. И двете страни обаче трябва да положат още много усилия, за да може въобще да се говори за заздравяване на отношенията в дългосрочна перспектива.

Без предварителни условия, моля!

Преди заминаването си Хайко Маас заяви, че освобождаването на германските граждани от турските затвори е предпоставка за нормализирането на отношенията между двете страни. На пресконференцията в Турция обаче темата беше спомената само бегло. Очевидно по нея ще се водят още разговори. Изглежда, че германската страна иска да подходи дискретно по този въпрос. Мевлют Чавушоглу от своя страна заяви в прав текст, че не могат да бъдат поставяни никакви предварителни условия за нормализирането на двустранните отношения. Същевременно турският външен министър напомни, че Турция води разговори с Германия и по други теми - като ПКК и движението на Фетхуллах Гюлен.

Ако си припомним случая с американския пастор Андрю Брънсън, който беше задържан в Турция по време на вълната от арести през лятото на 2016 година след неуспешния опит за преврат, би трябвало да се досетим, че турското правителство е наясно с едно: че публичните дискусии по такива деликанти случаи не водят до решаване на проблемите.

Посещението на Хайко Маас е добра основа за ново начало. Действията на турската страна обаче само усложняват диалога. Въпреки че Турция се опитва да съживи традиционните си връзки с Европа, страната продължава да нарушава човешките права на своя територия. И Германия би трябвало да се запита следното: как можем да подобрим отношенията си с една страна, която на теория държи на сближаването с Европа, а на практика всеки ден се отдалечава от демокрацията и от западните ценности?

Какво е важно и за двете страни?

Без съмнение наскоро преизбраният турски президент се нуждае от Европа. Ердоган не може да си позволи да загуби германските инвеститори в Турция. Турската икономика се намира в много тежко състояние и всяка помощ отвън е добре дошла.

Да не забравяме и сирийската гражданска война, която се води в непосредствена близост. Възможно е рано или късно тя да доведе до нова бежанска вълна, която да минава през Турция. А нито Германия, нито Турция биха имали интерес от такова развитие.

Германия е изправена пред трудна задача. На първо място трябва да бъде изградена обща основа за двустранните отношения. Освен това нито Анкара, нито Берлин имат интерес от икономически колапс на Турция. И трето: трябва да бъде намерен път за излизане от бежанската криза. А всичко това трябва да се случи без да се подсилва властта на един автократ. Така че нормализирането на двустранните отношения няма да бъде никак лесно.