Германия и бежанците - ненаучените уроци от войната в Босна

Сегашната ситуация с бежанците не е нова за Германия. Преди 20 години също се водеха подобни дебати, отчасти досущ като сегашните. Тоест, за миграционната политика на германското правителство това е един вид дежавю.

След като произнесе прословутото си изречение "Ще се справим", а медиите го раздухаха, Ангела Меркел даде на заден ход и преди няколко дни заяви, че Германия предоставя само временно убежище на повечето бежанци и очаква, че също и бежанците от Сирия и Ирак да се завърнат по родните си места, когато сраженията там приключат.

Бежанците като "временни гости"

Водим един много проблематичен дебат в едно крайно неподходящо време, смята зам.-председателят на правозащитната организация "Pro Asyl" Бернд Мезович. Всичко това много му напомня за деветдесетте години на миналия век - по време и след войната в Босна и Херцеговина. По думите му, сегашният дебат деградира правото на бежанците, да бъдат признати за такива, до един вид "временни гости". Също както навремето е станало и с бежанците от бивша Югославия. А това изобщо не допринася за интеграцията на тези хора, добавя той.

"За разлика от други европейски държави, навремето Германия даде на повечето босненски бежанци само временно, а не постоянно убежище. И веднага след подписването на Дейтънското споразумение през 1995 година им беше казано, че трябва да се върнат възможно най-бързо в родината си", припомня Мезович. До есента на 1998 година 250 хиляди от общо 350 хиляди босненски бежанци бяха напуснали Германия - на основата на подписаното през 1996 година споразумение за реадмисия с Босна и Херцеговина. "Германското правителство обаче допусна и някои грешки в този процес, които не бива да повтаря сега", казва правозащитникът.

"Второ прокуждане" от Германия

Една от тези грешки е, че тогава никой не е държал сметка затова дали тези хора са били преследвани, изтезавани или изнасилвани в родината им. "Върху тях просто беше упражнен толкова силен натиск, че мнозина от тях нямаха друг избор, освен да се преселят в други страни", казва той. Според него е срамно, че именно САЩ, а не Германия или някоя друга европейска страна, са дали на босненските бежанци шанс за нов живот. В тази връзка Мезович си спомня коментарите на някои от бежанците, че за тях това било един вид "второ прокуждане" - този път от Германия. При това повечето босненски бежанци тогава са били добре интегрирани в германското общество, а много от тях са имали роднини и познати гастарбайтери, които гарантирали за тях и им помагали да си намерят жилище и работа. Децата на босненските бежанци ходели на училище и бързо научили немски.

"Интеграцията на тези хора щеше да бъде успешна, ако им бяха спестени тези мъки в края на техния престой", казва Мезович, който смята бежанците за жертва на тази политика. Тези грешки от миналото не бива да се повтарят сега и с бежанците от Сирия и Ирак, допълва той.

Ако в тези кризисни региони настъпи мир, много от бежанците ще искат да се завърнат по родните си места. Така постъпиха и много от бежанците от бивша Югославия. Но бъдещето е неясно и ние не знаем дали и кога ще настане мир. "Освен това някои от тях, които са застрашени от преследване и изтезания, вероятно ще се замислят дали да се връщат. Затова е много важно навреме да се помисли за тяхната интеграция тук", казва Мезович.

Повторно завръщане в Германия

Звучи като малка утеха за германската политика: една част от някогашните деца-бежанци от бивша Югославия, израснали в Германия и усвоили добре езика, сега се завръщат отново в страната като студенти, инженери или квалифицирани медицински кадри.