Германия е в правото си да иска това

В държавите от Магреб преследванията по политически причини са относително малко, затова Германия с право настоява те да приемат обратно гражданите си с отхвърлени молби за убежище. Мароко вече направи съответното обещание пред германския министър на вътрешните работи Томас де Мезиер.

Това споразумение е напредък за бежанската политика на федералното правителство, която досега не можеше да се похвали с големи успехи. От държавите на Магреб /Алжир, Мароко и Тунис/ пристигат все повече мигранти, чиято мотивация е твърде ясна: в техните страни почти няма преследване по политически причини. Следователно е ясно, че хората идващи оттам, са предимно икономически мигранти.

Напливът от Балканите беше спрян именно по този начин

Опитът с балканските страни през последните години показа, че тясното сътрудничество с правителствата на държавите, от които идват мигрантите, води до бързо намаляване на броя на кандидатите за убежище. Въпросът за разходите играе основна роля за икономическите мигранти. Повечето от тях се отказват от идеята да тръгват към чужбина, когато им стане ясно, че дългото и скъпо пътуване към Европа може да завърши с екстрадиране.

Въпреки това не бива да надценяваме ефекта от усилията на Томас де Мезиер. От регистрираните през януари повече от 90 000 кандидати за убежище в Германия едва 1 600 са били от Мароко. Най-много бежанци продължават да пристигат от Сирия, Ирак и Афганистан. Затова остава само надеждата, че примирието в Сирия и последните успехи в борбата срещу т.нар. „Ислямска държава” в средносрочен план ще доведат до намаляване на броя на бежанците.

По-строгата миграционна политика обаче не би трябвало да води до пълно капсулиране на Европа спрямо държавите от Магреб и до пълното им пренебрегване. Случаят с Либия показа, какво може да се случи, когато една страна от съседното обкръжение на ЕС се дестабилизира. Навремето имаше една идея за т.нар. "циркулираща миграция", която трябваше да осигури на северноафриканската работна ръка временен достъп до европейския трудов пазар. Ако икономиката действително има нужда от работна сила от неевропейски държави, тя би могла по този начин да си я набави, вместо да се стига до неконтролирана миграция, злоупотребяваща с правото на убежище.

Николас Бусе, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main