В село Брезен няма живот. Но има фитнес.

До село Брезен, запокитено между планинските хълмове и потопено в зеленина, се стига по завидно добър асфалт. А потискащата тишина започва още от входната табела. Няма никакви признаци на живот, никой не минава по уличките, следобед кметството е заключено, а дори и то е скрито зад буйни розови храсти и само по знамената човек може да се ориентира къде е. Накъдето и да погледне човек - все сгради, потънали в разруха. Да откриеш жив човек изглежда невъзможно, а да звъниш на мобилен телефон е безсмислено - тук обхват няма. Внезапно изникнал от нищото мъж ни насочва към кметската къща в самия край на селото и хуква с жена си да прибира кравите от пътя.

Умира ли Брезен?

Не, диша още в агония, казва селският кмет с четири мандата Мюмюн Юсеин, който си почива у дома след участие в изморителен предизборен митинг в друго село. Той е бившият фелдшер на района. Не крие тъгата си от факта, че селото бързо се обезлюдява, че в него няма нито едно дете. "Постоянните жители в селото са не повече от 130 души, но в избирателния списък, окачен на вратата на кметството, фигурират 306 имена. Хората ги няма - пръснати са из Европа, повечето в Германия. Но и в Америка има цели семейства, има и доста изселници в Турция, които от март до октомври са си в България и си стягат къщите", обяснява кметът. Гурбетчиите са предимно строители и когато през зимата работата по обектите замре, те се прибират у дома. "И в България се строи много, но парите са малко, а и често работодателите мамят мъжете, не им плащат и те затова бягат на Запад", допълва Юсеин.

Казва, че работа на село за никого няма, малкото активни пенсионери се занимават с животновъдство. Един човек работи в кметството по програмата за временната заетост, но и неговият договор приключва през август. Има обаче библиотекарка на щат, която би трябвало да си е на работното място, а е неоткриваема. Читалището и кметството си поделят обща сграда, а тя е заключена. След затварянето на училището предприемчив човек открил шивашки цех, мъчил се около 2 години с 5-6 шивачки и се отказал - невъзможно било да намери млади хора и да разшири производството.

В началото беше фитнесът

Училището в село Брезен е закрито още през 2002. Младите хора са не повече от двама-трима, около 30-годишни, гледат животни и по цял ден препускат по ливадите след тях, обяснява Юсеин. Но пък в двора на смълчаното някогашно училище са монтирани фитнес уреди. На тревясалата площадка са налични два, третият е бил отнесен с неговото съгласие в друго нуждаещо се село. И това е първият европейски проект, реализиран в Брезен, въздъхва кметът. Само дето уредите ръждясват, понеже няма кой да ги ползва. До тях няма пътека. За да стигне човек до фитнес площадката, трябва да откачи панел от ръждивата ограда и да скочи надолу в бурените. Екзотичното съоръжение е част от мащабния проект на община Ардино за "осъвременяване на спортната инфраструктура чрез изграждане и ремонт на спортни обекти, доставка и монтаж на спортни уреди". Общата му стойност е 4 738 530 лева и обхваща 19 села, сочи справка от документацията.  В него са включени изграждането на мултифункционални игрища в шест села, основен ремонт и пристройка на спортна зала в Ардино, изграждане на спортен център и ремонт на стадиона в голямото село Бял извор и т.н. А масите за тенис на открито и фитнес уредите се появяват в почти всяко село на територията на планинската община.

Амбициите на Ардино за създаване на спортни навици сред населението, туристите и хората с увреждания не са от вчера. В края на юли 2013 е подписан договорът за осъвременяване на спортната инфраструктура чрез изграждане и ремонт на обектите, доставка и монтаж на уреди. Проектът е одобрен по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013. На церемонията по подписването на договора специален гост бе и трикратният олимпийски шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу, емигрант в Турция и вече покойник.

Битката за водата

Това, че до фитнес уредите няма пътека, се оказва малка беда в сравнение с другите грижи на хората. Канализация за отпадни води в село Брезен все още няма, септичните ями са неотменен елемент за къщите. До неотдавна и водоснабдяването е било проблем. Мъката приключила в първия мандат на кмета, тогава всяка къща получила водомер, а хората в селото започнали много сериозно да пестят водата. Защото за тях тя била течно съкровище, което не бива да се разхищава, а и цената ѝ била висока.

Сега предстои подмяна на водопроводната мрежа в общо три села, в това число и в Брезен, проектът е финансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Общата му стойност е малко над 4, 6 млн. лева, новите тръби трябва да са факт до края на юни 2021, съобщава табелата пред сградата на кметството.

Дали водата и европейските пари по проектите ще върнат младите хора в селото? Мюмюн Юсеин е скептичен. "Едва ли, те устроиха живота си в уредени държави, получават пари, каквито в България никога няма да вземат. Децата им учат в добри училища и университети и вече са истински европейци", казва кметът.