В кухнята на един чудовищен апарат

Това събитие е всъщност само чиста формалност, тъй като краят на Щази е вече предрешен: през седмиците до този момент смели гедерейци окупират централите на ДС. Още тогава започва преодоляването на миналото - преодоляване, което не е завършило и до днес.

Томас Рауфайзен все още си спомня как звучат опитите за сплашване, повтарянето на едни и същи въпроси по време на разпит. На 19 години е, когато за пръв път попада в затвора на Щази в източноберлинския квартал Нойеншьонхаузен заради планираното от него бягство от ГДР.

Много повече от тайна служба

"Тук из коридорите никога не срещнах друг човек. Оставах с впечатлението, че съм напълно сам. Бъдещето беше напълно изключено. Водещите разпитите от самото начало казваха: "Имаме време". А на мен тутакси ми мина през главата: те да не искат да ме заключат тук за седмици, за месеци, за години? Дали изобщо някога ще изляза от тук?"

В крайна сметка лежи 3 години - в Берлин и в прословутия затвор на Щази в Бауцен. Шпиониране, арест, обвинения, осъждане. Без контрол отвън. Щази има право на това. Всичко в името на защитата на режима. Ръководство, което не се осмелява да се изправи на демократични избори, трябва да си подсигурява властта по друг начин, обяснява историкът Йенс Гийзеке. Ето защо Щази е нещо много повече от тайна служба.

"Естествено службата се занимава както с шпионаж, така и с контрашпионаж. Но ако се разгледа какво са правили повечето сътрудници на Щази, то това е контрол над собственото население. А към този контрол спада и арестуването на заподозряните, осъждането от политизираната съдебна система. Всичко това, взето заедно, е по-скоро тайна полиция, отколкото тайна служба."

Шефът на Щази Ерих Мийлке създава чудовищен апарат за контрол и потисничество. Малко преди разпускането й Щази разполага с 91 000 щатни служители. И повече от два пъти толкова нещатни, така наречените ИМ - информеле митарбайтер /неформални сътрудници/, тоест, хора като теб и мен, участвали в шпионирането - дали по убеждение, дали под натиск или заради обещани им предимства.

180 километра досиета

"Винаги е имало нещатни, които са казвали: "Аз по принцип ще информирам за настроенията на работното ми място например, но няма да кажа нищо за най-добрите ми приятели". Тези поведенчески линии носят във всеки отделен случай индивидуален отпечатък, но като цяло става дума за огромно количество доносническа дейност", казва историкът Гийзеке.

При разбиването на Щази преди 20 години са конфискувани 180 километра досиета. Обработката на всички тези документи все още не е приключила. "Последният политически затворник в ГДР впрочем е бил освободен за Коледа 1989 г., тоест един месец след падането на Стената", казва Томас Рауфайзен. Той все още не се е отърсил от историята: в наши дни развежда ученици из затвора, в който е лежал.