В името на еврото

С решението силните държави от еврозоната да подпомагат по-слабите, като им отпускат заеми и по този начин ги предпазват от фалит, европейските страни се обвързаха здраво една с друга. Подкрепата обаче ще функционира, само ако бюджетите на отделните страни-членки бъдат подложени на по-строг контрол. Втори случай като този с Атина не бива да има.

Независимост или стабилност

Така в бъдеще всички ще бъдат подлагани на щателен контрол. Това води обаче до частична загуба на бюджетната независимост на страните-членки. Именно за да бъде гарантирана бюджетната независимост бе създаден и предишният пакт за стабилност, който обаче не проработи, както показва гръцката криза. Ето защо сега са необходими нови по-рестриктивни инструменти.

Предложенията на еврокомисаря по валутните въпроси Оли Рен - бюджетът на дадена страна да бъде проверяван преди да бъде гласуван в националния парламент - са естествено следствие от приетия миналия уикенд от европейските държавни и правителствени ръководители спасителен чадър за еврото. Който очаква в бъдеще друг да му плаща дълговете, ще трябва да гарантира прозрачност на бюджета си, преди да натрупа нови задължения.

Разбира се предложенията на Оли Рен ще доведат до разгорещени спорове в еврозоната, защото едва сега някои политици осъзнават, че ще трябва да се лишат от свободата си по фискалните въпроси. ЕК се превръща в мега-институция, в нещо като европейско икономическо правителство, за което отдавна настоява Франция. Представата, че ЕС може да опъва спасителни чадъри на еврото, а страни като Германия и Франция да поемат товара, докато други продължават да действат в същия дух като досега, е авантюристична.

Еврозоната - все още привлекателна

Чрез обвързването на отделните евро-страни една с друга в случай на финансови проблеми, европейската интеграция получава много силен тласък напред. Въпреки това съпротивата срещу новите предложения ще бъде сериозна и все още не може да се каже дали бюджетите ще бъдат контролирани преди да се гласуват или не. Обнадеждаващ е фактът, че въпреки кризата все още има страни, които искат да бъдат приети в еврозоната. Което най-малкото говори за това, че еврото не е загубило толкова много от притегателната си сила.