В германските кланици се работи и по над 16 часа
17 октомври 2019Констатирани са редица сериозни нарушения, и то системни, казва министърът на труда на провинция Северен Рейн-Вестфалия Карл-Йозеф Лауман. В периода от юли до септември са инспектирани 30 от 34-те кланици в региона, в които работят общо 17 000 души. И макар до момента да са проверени само 40 процента от документите, вече са установени 3000 нарушения на работното време, 900 нарушения на медицинските разпоредби и 100 технически нередности с висок потенциален риск за здравето и безопасността на хората.
В някои случаи служителите е трябвало да работят над 16 часа на ден (при разрешени максимум 10). Освен това: нередно боравене с опасни материали, затворени аварийни изходи, опасно износени инструменти. Експлоатацията и неясните трудово-правни отношения засягат предимно чуждестранните работници, пише изданието "PR Online" и допълва , че само две фабрики са се оказали изрядни и при тях са били открити само "малки дефекти". Интересното в случая е, че двете предприятия (за преработка на колбаси) работят почти изцяло със собствен постоянен персонал. В останалите фабрики голяма част от работниците - предимно от Румъния, Полша или България - са наети чрез договори с подизпълнители. Поради тази причина съдебна отговорност за нарушаване на правилата за работното време може да се търси само от подизпълнителите, но не и от операторите на кланиците.
Условията на труд в кланиците и експлоатацията на работници с ниски заплати от България или Румъния се обсъждат от години, пише в коментар за WDR Щефан Лаушер. Според него ситуацията би могла да се подобри чрез оказването на повече натиск и контрол от страна на институциите. Но данните показват точно обратното - контролът в месната промишленост е намалял. А глобите в размер от 7500 евро за нарушаване на работното време са истинска подигравка. "Трябва да помислим повече за размера на глобите", заяви министърът на труда Лауман и съобщи, че смята да създаде национална консултативна мрежа, чрез която нископлатените работници от Югоизточна Европа могат да се информират за правата си.
Според Щефан Лаушер обаче това би било крайно недостатъчно. "Щом политиците и държавата не желаят или не са в състояние да гарантират спазването на законите, бедните хора, които не говорят немски, не познават немската правна система и всъщност само искат да работят, за да изпратят малко пари у дома, трябва сами да си помогнат".