Кой плаща разходите за пандемията?

Още колко дълго може да си позволи Германия да бъде в локдаун? "Можем да си позволим това, което е необходимо", отговаря всеки път на този често задаван въпрос финансовият министър Олаф Шолц.

Така ли е? През втората вълна на пандемията вече четвърти месец са затворени ресторантите, фитнес залите, театрите и музеите. От средата на декември не работят и повечето търговски обекти. Държавата плаща добавки на преминалите на непълен работен ден, за да не се налага фирмите да освобождават служители. Освен това компаниите получават помощи за оцеляване, за да не фалират.

Ще стигнат ли парите?

От ноември 2020-а до юни 2021-а година за тази цел са предвидени до 50 милиарда евро. Отделно са другите разходи - от здравните до помощите за семействата. През 2020-а година новите задължения достигнаха 130 милиарда евро, а за 2021-а са планирани нови до 180 милиарда евро кредити. И съвсем не е сигурно, че тези пари ще стигнат, защото може да дойде трета вълна на пандемията и локдаунът да продължи още.

Финансирането на бюджета за 2022-а година отсега буди въпроси във финансовото министерство, в Бюджетната комисия в Бундестага и в партийните централи. Никой не говори за свиване на разходите в контектса на предстоящите през есента парламентарни избори. А министърът на икономиката Петер Алтмайер предлага държавата да продаде дяловете си в пощите и в телекома, при което акциите им биха поскъпнали значително.

Но това би било само капка в морето. Повишаването на данъците или увеличаването с 10 до 20 процента на данъка върху имуществото ("данък богатство") би било по-ефективно. Има и предложение за поправка в основния закон, с която за няколко години да се обезсили забраната за трупането на нови задължения, която принципно важи от 2022-а.

"Данък богатство" или всеобщо леко повишаване на данъците?

Социалдемократитите, които залагат на преразпределението на средствата, вече са записали в предизборната си програма въвеждането на "данък богатство". Освен това сред левите партийни течения е популярна и идеята за отчисления върху имуществото. Подобна мярка е била въведена в следвоенна Германия през 1952-а година, а през 2012-а Зелените предложиха (но не беше прието) облагане на имуществото със ставка от 1,5 процента за срок от 10 години - за  връщане на задълженията, поети в хода на финансовата криза тогава.

Икономистът Клеменс Фюст смята облагането на нетното богаство на хората със ставка между 10 и 20 процента за пресилена мярка. По думите му сегашната криза с пандемията е "тежка, но все пак несравнима със следвоенна Германия". Според Фюст, въвеждането на подобни отчисления ще бъде намеса в личната сфера на гражданите. "Ще трябва да се влиза в къщите на хората, за да се види дали нямат например скъп килим, дали не крият златни кюлчета в мазето или някакво друго богатство", обяснява той.

С малки изключения, почти няма държави, които да са прибегнали до този инструмент. Такъв данък със сигурност би довел до изнасянето на капитали в чужбина, смята Фюст. Затова по-скоро препоръчва да се увеличат леко данъците върху доходите (данък общ доход) и върху оборота в името на нарастването на приходите.