В галоп на крилете на времето

До скоро украсявахме коледното дърво, а ето че вече сме с мартенички на ревера. Извъртя се едно десетилетие, въпреки че още усещаме по небцето си вкуса на шампанското от първия ден на новото хилядолетие. Да не говорим за сякаш безкрайните дни на детството, за които мислим, че са били вчера...

Кое обърква съзнанието ни

Денят има 24 часа, часът - 60 минути. Този такт определя и нашия живот. Но усещането ни за време е много по-субективно. Дори и вътрешният ни часовник, който регулира телесните процеси, не е в състояние да отмери точно времето. Съзнанието слепешката се опитва да синхронизира времето, но често се заблуждава. Както се шегува носителят на Нобелова награда Алберт Айнщайн: „Един час с хубаво момиче ще ти се стори като минута, но една минута с ръка върху нагорещената печка ще ти се стори като цял час.”

Учените все още се опитват да разберат кое обърква съзнанието ни. Експерименти на берлинската болница "Шарите" показват: колкото по-лудо бие сърцето, толкова по-бързо отлитат и минутите. Кафето, никотинът и стресът също карат времето да препуска. Но най-същественото всеки може да забележи по себе си: колкото по-малко неща се случват, толкова по-бавно се влачи секундарникът. Чувството ни е познато. Представете си само, че чакате на светофара или сте се втренчили във водата на котлона, която не иска и не иска да заври. В тези ситуации времето „се забавя”, понеже липсват дразнители.

Емоциите забавят времето

Сетивните органи непрекъснато ни снабдяват с информация за външния свят, а мозъкът я преработва и смила. Когато ни се случват все нови и вълнуващи неща, времето върви по-бързо в главите ни. Отпуската например: едва започнала, и вече е свършила. Някои изследователи предполагат, че „хормонът на щастието” допамин „дава газ” на времето. Това усещане обаче е временно и се обръща на 180 градуса.

Почивният ден, изпълнен с различни приятни занимания, е преминал мигновено, но спомените ни го отразяват много по-дълъг от един обикновен ден. Безкрайните отрязъци скука пък се свиват до секунди. Поглеждайки назад към миналото, мозъкът възприема времето според отпечатъците в паметта. Затова и собствените ни деца като че ли растат по-бавно от тези на приятелите. Многото преживявания създават усещане за по-дълъг живот.

За съжаление това не важи за работата и домакинството. Препускаме от среща на среща, вършим четири задачи едновременно, денят минава в бързане и стрес. Но в паметта не остава и следа. Това важи всъщност за целия ни живот. Годините отлитат все по-бързо. Понеже в детството си живеем много по-интензивно, всеки ден е приключение. Чувства като радост или страх правят всичко незабравимо. Кой не си спомня първата целувка или първия скок в басейна?

Къде отиде времето?

С възрастта изживяваме все по-малко запомнящи се случки. Не случайно проучванията и анкетите сочат, че - от гледна точка на интензивността - за повечето хора половината им живот е минал до към 18-годишна възраст. Годините преди това ни се струват дълги колкото целия ни живот след това.

Тъй че нека се поучим от децата: който се учудва, вълнува, любопитства, наслаждава се на всеки момент, в крайна сметка забавя времето. Децата не премислят утрешния ден. Възрастните чертаят планове, хвърлят се в безброй начинания, от които изпълняват едва половината. Нищо чудно, че после се питат: а къде отиде времето...?