В богата Германия хиляди са на улицата
20 декември 2017Германия е социална държава. Мрежата от социални грижи, полагани от държавни, общински или църковни институции, е по-гъста, отколкото в другите държави, чието благосъстояние е сравнимо с това на Германия. И още: икономиката е в подем, безработицата е под шест на сто – а това е рекорд за последните десетилетия, цените на енергията и на хранителните продукти са по-ниски, отколкото в почти всички останали европейски страни. И въпреки това в Германия има и бедност – разбира се, не става дума за гета, защото във всяко германско жилище – дори и в най-мизерното - има течаща вода, ток и канализация.
Ето какви са причините за нищетата и кои са засегнатите от нея хора:
- В момента в Германия има близо 860.000 души, които официално нямат покрив над главите си, но малка част от тези хора са наистина на улицата. Около 800.000 намират подслон при приятели или живеят в приюти за бедни.
- Около 52.000 души в Германия живеят буквално на улицата - или 6% от хората, които се водят бездомни.
- Близо 440.000 бежанци имат официално право на собствено жилище, но са настанени в приюти.
- Най-силно застрашени от бездомност са жените и семействата на мигрантите. Те най-често се оказват изправени пред опасността от загуба на жилището, пък било то и под наем.
- Голяма част от неблагоприятните тенденции са следствие от това, че германската държава ограничи строителството на социални жилища. Преди 30 години – във времето на бившата ГФР – съществуваха близо 4 милиона социални жилища. В днешна Германия има само 1,3 милиона социални жилища. А там, където пазарът диктува цените, хората с ниски доходи трудно могат да си намерят квартира с изгоден наем.
- Относително най-скъпи са наемите на малките жилища. Те се търсят най-много, защото в Германия има 17 милиона домакинства, състоящи се само от един човек. На тяхно разположение са едва 5,2 милиона едностайни и двустайни жилища. Затова и наемите в големите градове се покачват стремглаво.
- Противно на широко разпространените предразсъдъци, безработицата сред румънските граждани в Германия е по-ниска, отколкото сред самите германци или сред останалите източноевропейски мигранти. Но онези, които нямат доходи, нямат и право на социални помощи. Изключение от това правило се прави за онези мигранти, които живеят в Германия от поне пет години, както и за онези, които поне една година са имали работа и са плащали социални осигуровки. Който не е в състояние да докаже, че спада към тези две категории мигранти, много бързо се оказва на улицата. Сдружението, което оказва помощ на бездомните, смята тази практика за противозаконна.
- Хората, които нямат собствено жилище под наем или са напълно бездомни, обикновено се отправят към големите градове - шансовете за намиране на работа там са значително по-големи, а има и повече туристи, от които просяците успяват да припечелят по нещо. Според преценки на социални сдружения, само в Берлин има около 10 000 клошари. 60% от просяците са от Румъния, България и Полша.
- Най-лошото време за бездомниците настъпва, когато температурите паднат под нулата. Независимо от наличието на временни приюти и социални квартири за зимните месеци, от 1990 година насам от измръзване са починали близо 300 души – в една страна, която е сред най-богатите в Европа.