Възходът на чаената лейди
16 август 2011
Има основателни причини да се отнасяме скептично към традиционното предварително гласуване в щата Айова. В него участваха по-малко от 17 000 избиратели, а опитът от последните десетилетия сочи: който спечели тук, не става обезателно президентски кандидат. Но по-важен от броя на гласовете е броят на телевизионните камери и микрофоните. Гласуването бе водеща новина в Америка. Затова човек може и да не спечели в Айова, но не бива и да понесе тежка загуба.
Мач на собствен терен
Пример за това е умереният консерватор Тим Поланти. Той получи едва 2300 гласа, след което обяви, че излиза от предизборната надпревара за кандидатурата на Републиканската партия.
За Мишел Бакман, която е родена в Уотърлу, Айова, това бе мач на собствен терен. Тя спечели гласуването с минимална преднина пред Рон Пол, който е аутсайдер в своята партия и е без никакъв шанс за номинация. Вярно е, че Бакман имаше предимството на собствения терен, но победата й несъмнено е индикатор за партийните настроения.
Бакман е фаворит на крайно консервативното движение, известно като Чаеното парти. Веднага след победата си тя застана пред камерите, изтъквайки ролята си на лидер в борбата против вдигането на лимита на държавния дълг. Тя спешно се нуждае от подобни референции, тъй като в борбата за сърцата на консерваторите от събота тя има силна конкуренция.
Пери - същият като Буш
По същото време, когато в Айова гласуваха, своята кандидатура обяви губернаторът на Тексас Рик Пери. Мнозина смятат, че той е човекът, който може да обедини няколко партийни крила. Той е телегеничен и никога досега не е губил избори. Атрактивен е за протестантите, а също и за Чаеното парти, което цени съпротивата му срещу Вашингтон. За разлика от Бакман, Пери притежава над десетгодишен управленски опит в Тексас, и което в този момент е особено важно: той твърди, че от средата на 2009 в Тексас били разкрити 40 процента от всички нови работни места в САЩ.
Като тексасец, Пери звучи почти като Буш, което би могло да се окаже хендикеп за новото попълнение в републиканското ветрило. Очертава се тройна борба: Пери и Бакман гледат към най-консервативните американци, докато Мит Ромни се стреми към републиканския мейнстрийм.