Във веселото село на Европа

Коментира Мирела Иванова:

“140 богаташки имения ще бъдат щателно проверявани от данъчните.” Из новините на в. “Монитор”

“Веселото село скара президент и премиер.” Из новините на в. “Стандарт”

Веселото село е някакъв си митничарски квартал, издигнат незаконно върху държавна земя в чашата на свиленградския язовир и съзрян от хеликоптера на данъчните. От същия птичи поглед бяха заснети и показани още весели села край София и Пловдив, които тепърва ще бъдат подложени на щателни проверки.

Тепърва предстои да узнаем какви данъчни постъпления ще се влеят в хазната от узаконяването на приказните имотчета и псевдодворци, дали правителството ще се удържи във волята си да въведе ред, дали покрай сухото няма да изгори и суровото.

Градеж върху глинени нозе

Хеликоптерната акция, освен разцвета на мутробарока и сеира на нашенския провинциален напън, ни показа по-скоро друго: глинените нозе, върху които се е възправил градежът на демократична България. Отвъд гледките на първенюшкия лукс са измамите и кражбите на всички нива, късогледството на закопаните в земята и вече мъртви пари, тъпоумието на т. нар. богати хора.

Едва ли можем да обозрем какъв ресурс от възможности и перспективи за работеща икономика, за разцвет на малък и среден бизнес, за стабилен просперитет на страната е съсипан заради грандоманската лакомия на този и онзи съвременен Алеков герой. И в основата, и във върха на пирамидата, уви, са вградени не усилията на почтения и дълготърпелив труд, не честната и вгледана в бъдещето печалба, а порочната лакомия и циничното грабителство, бандитизмът и безскрупулните обири, партийната пресметливост и откровеното просташко дерибейство.

Настояще от нищети

Хеликоптерната акция, кръжейки около и над веселото село, всъщност повдига само мъничко от завесата на прехода и казва много за настоящето: например, че за каквито и осигурителни проценти да се води спор, за каквито и реформи в здравеопазването и образованието да се бленува, каквито и бюджетни сметки да зачеркват културата, то всичко се случва, защото няма реално производство, пораждащо реални, работещи и живи пари.

С колосални и дребни кражби, търговийка, внос на китайски и капалъчаршийски стоки в страната, разграбена и парцелирана на няколко весели и безброй тъжни и обезлюдени села, едва ли нещо ще потръгне, едва ли ще се очертае хоризонт и национална политика, с която залавяйки се за косите си, сами да се измъкнем.

Почти метафорично и почти конкретно ще си останем обречени да оцеляваме в тинестата чаша на един преливащ от кризи, безумни управленски експерименти и тягостен робски манталитет язовир. Във веселото до самоунищожителност село на Европа.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев