Вучич иска още повече
1 април 2017Той е навсякъде. Неуморно се демонстрира като политик, който се бори за доброто на страната. Премиерът Александър Вучич иска да стане президент, по възможност още на първия тур на изборите, които се провеждат в неделя (2.4). Ежедневно прерязва ленти и открива нови фабрики и участъци от магистрали. Дори новата спортна зала в едно селско училище бе за него достатъчно добър повод да се покаже пред обществеността.
На тези мероприятия сръбският премиер неизменно е заобиколен от безброй журналисти, малцина от които се осмеляват да му задават критични въпроси. Вучич пътува из страната, придружаван от свои съпартийци в специално наети за целта автобуси. А онези от тях, които работят в публичната администрация, са официално освободени от работа, докато траят премиерските воаяжи. За храната и напитките им също е помислено. Партията на Вучич - Сръбската прогресивна партия - се е погрижила и за това.
Новините за Вучич - една от друга по-положителни
“Защо новите училища или участъци от магистрали трябва непременно да се откриват в присъствието на партийни функционери? Каква е истинската цел на медиите - да информират за конкретно събитие или да възхваляват премиера?“, пита Златко Минич от антикорупционната организация "Трансперънси Интернешънъл Сърбия“.
С изключение на два-три ниско тиражни вестника и една кабелна телевизия, всички останали медии в Сърбия не спират да сипят похвали за Вучич. Статистиките показват също, че медийното време, отделено за Вучич е колкото на останалите десет кандидат-президенти взети заедно. Разбира се, новините за него, бликащи от екрана, са все положителни.
Който не познава особеностите на политическия живот в балканските държави, навярно не може да си обясни, защо му е притрябвало на един сравнително млад политик (47) като Вучич, който сам се е обявил за най-успешния премиер в новата история на Сърбия, да сменя най-важния властови пост в страната срещу президентско кресло? Та нали в Сърбия президентът има само представителни функции.
"В Сърбия конституцията и бездруго няма особена стойност. Затова властта ще се прехвърли към онази функция, която Вучич реши да изпълнява в момента“, казва философът Йово Бакич от белградския университет. Впрочем, президентският пост винаги е имал и силно психологическо въздействие над народа – както автократът Слободан Милошевич, така и демократът Борис Тадич предпочитаха да управляват страната от президентството, предоставяйки премиерския пост в ръцете на някоя подходяща марионетка. С такива разполага и Вучич. Неговата партия не оставя нищо на случайността: помощниците на премиера обикалят гражданите, разнасят хранителни продукти, предлагат им безплатни медицински прегледи, гратис подстрижки или превоз до изборните секции.
Вучич е упрекван, че гледа на държавата като на своя собственост: работни места и обществени поръчки се раздават само с одобрението на партията, медиите се използват като пропагандно оръжие, в същото време пенсиите стават все по-малки, а десетки хиляди млади хора напускат Сърбия. Навън обаче Александър Вучич се представя като прагматик, който прокарва реформи и е гарант за стабилност.
Социолозите предвиждат за Вучич между 50% и 56% от гласовете на първия тур. За опозицията би било истински успех, ако изобщо се стигне до балотаж – защото останалите кандидати нямат почти никакъв достъп до медиите и залагат предимно на отчаяни кампании в социалните мрежи.
Двама безпартийни се борят срещу Вучич
Най-силните конкуренти на Вучич са двама безпартийни: бившият омбудсман Саша Янкович, който през последните пет години документира безброй афери на управляващите; и Вук Йеремич, бившият външен министър, който в надпреварата за генерален секретар на ООН остана втори - след Антонио Гутериш. На основните въпроси за сръбската политика и Янкович, и Йеремич отговарят като Вучич: „ДА” на ЕС и сътрудничеството с Русия и „НЕ” на независимостта на Косово.
Управляващите в Сърбия смятат, че двамата безпартийни кандидати са потенциално опасни, затова близките до правителството вестници ги описват като “психопати“, "чуждестранни агенти“, “кандидати на НАТО“. А кулминацията в тази мръсна предизборна кампания беше безпочвеното твърдение, че съпругата на Йеремич – бивша водеща на новините по телевизията – била “водач на наркокартела“ в Сърбия.
Има и други двама кандидати, които се борят за "магическото“ второ място, което би ги изпратило на балотаж срещу Вучич. Това са крайният националист Воислав Шешел, едновремешен политически ментор на Вучич, който бе оправдан от Хагския трибунал на първа инстанция. Стар познат, така да се каже. Съвсем ново лице е обаче Лука Максимович. 27-годишният предизвика същинска еуфория и въодушевява най-вече сръбската младеж. В предизборната кампания той влезе под псевдонима “Любиша Прелетачевич-Белия“, ноеше само бели дрехи и пародираше различни политици: ту обещаваше да построи море, ту настояваше другите политици да му осигурят финансова помощ от 720 милиона евро. "Белия” е нещо като послание. Той иска да ни каже: Политиците не ги бива за нищо. Достатъчно!“, коментира анализаторът Душан Янич. Впрочем, някои социологически проучвания отреждат именно на младия сатирик второто място - с почти 12% от гласовете. Ако се окаже, че в неделя Александър Вучич не е събрал достатъчно гласове за победа на първия тур, сърбите ще трябва да гласуват още веднъж – датата за евентуалния балотаж е 16-ти април.
Дори и тя е избрана сякаш само, за да ядоса опозицията. Защото точно тогава е православният Великден и много от нерешителните избиратели навярно ще си останат в къщи, за да празнуват, вместо да гласуват.