''Всички са нормални. Нямаме гейове''

Анализ на Татяна Ваксберг:

По време на кампанията за евроизборите българските националисти успяха да произведат десетки антиевропейски лозунги, които бяха аргументирани с „европедерастията“ в Брюксел. Думата, поставена в кавички, е творение на партия „Атака“. Преди няколко месеца беше принтирана на грамадно платно, опънато в центъра на София. Днес тя вече не прави впечатление, защото се използва от всички националистически партии със сумарен електорат от около 15 процента.

Далеч преди тях обаче хомофобията беше вече използвана в една друга предизборна кампания - през 2009 година, когато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви следното: „Бих направил всичко възможно хората с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява на психиката на народа и на взимането на важни решения“. Той затвърди позицията си и по време на мандата си, когато поне два пъти съобщи, че в ГЕРБ „всички са си нормални“, „нямаме гейове“.

Тишината

Най-удивителното е, че подобни изявления не срещат политически отпор. В България няма партия, която да се обявява за защита на хората с различна сексуална ориентация. Ако не броим Зелените, чийто електорат обаче не може да се мери с този на ГЕРБ и националистите.

Откакто е влязла в ЕС, България върви стремително назад, произвеждайки все по-вулгарно хомофобско говорене. От страната се очакваше да започне дискусия за еднополовото съжителство, а тя вместо това си отгледа политици, тръгнали да се борят с „европедерастията“. Отгледа си и прокуратура, която не завежда дела за хомофобия, както и журналисти с ценностния хоризонт на Путин. А най-вече си отгледа безмълвни реформатори, неми демократи и цяла плеяда философи, въоръжени с рупори по кухните.

И докато България регресира, останалите европейски държави развиват усърдно принципа на равенството в своите законодателства. Скоро няма да има страна, в която еднополовото съжителство да е забранено. Резултатът от това противоположно развитие в България ще бъде същият, както и при предишни решения от ценностно естество: те биват възприемани като натрапено отвън чуждо тяло, което трябва да изтърпим в името на парите по европейските програми и правото да видим Айфеловата кула, без да се редим на опашка за виза. С нула дебат. Кой да дебатира и на какъв език? Философът Борисов? Хуманистът Сидеров? Демократът Станишев?

Европа и ние

В Европейския съюз има само три държави, които никога не са обсъждали еднополовото съжителство под каквато и да е форма. Това са България, Латвия и Литва. Съществуват две други държави, които са обсъждали въпроса и са го отхвърлили (Словакия и Румъния), но няма други страни, освен България, Латвия и Литва, които изобщо да не са припарвали към тази тема.

Легализирането на еднополовите бракове в Европа ще навърши скоро 15 години и неговата история показва, че тези три европейски държави няма как да останат задълго безмълвни.

Процесът на легализацията започва от Дания, която през 1989 година приема регистрираното еднополово съжителство. През 2001 година Холандия става първата европейска страна, приела класическия еднополов брак. Оттогава той е узаконен в голяма част от страните-членки на ЕС: Белгия (2003), Испания (2005), Швеция (2009), Португалия (2010), Дания (2012), Франция и Великобритания (2013). Еднополовите бракове са легализирани също в Норвегия (през 2009 година) и в Исландия (през 2010).

Еднополовото съжителство на брачни начала е узаконено в Австрия, Финландия, Германия, Ирландия, Люксембург и Малта, но също и в страните от бившия социалистически лагер Чехия, Унгария, Словения и Хърватия. Само през тази година предложения за узаконяване на различни форми на еднополовото съжителство са внесени за обсъждане в парламентите на Естония, Гърция, Кипър, Италия и Полша.

Това е цивилизационен процес, който България не може да избегне, колкото и да се стреми да пропада в пропастта, вместо да излиза от нея. Въпросът е дали хората ще приемат този процес като бедствие, което погубва, или като възможност, която обогатява.