Врагове ли са масоните и Католическата църква

"Ложа и олтар" – така е озаглавена книгата на австрийския духовник, бивш дипломат и служител на Ватикана Михаел Хайнрих Венингер. 68-годишният автор защитава тезата, че човек може да бъде едновременно и католик, и масон. По време на многобройните си пътувания по света той често срещал масони, които се тревожели, че Католическата църква може да ги отлъчи. Причината: след папската була „In eminenti" от 1738 година, папите са издали още 20 обвързващи тълкувания, които осъждат масоните като тайно братство, еретици и врагове на вярата. Но медалът има и обратна страна: редица влиятелни масони упорито са се противопоставяли срещу влиянието на Католическата църква върху политиката, обществото и образованието.

Различните видове масонски ложи

Авторът на книгата уточнява, че има различни видове масони. В своя труд той се съсредоточава най-вече върху традиционните масонски ложи под егидата на Великата ложа на Англия. Католическата църква дълго време не съумява да прокарва разлика между тези традиционни масонски ложи и редица други течения в масонството, които понякога са сектантски или антиклерикални, твърди Венингер. И обяснява, че в световен мащаб около два милиона католици членуват в традиционни масонски ложи.

През 1970-те години, след разговори между виенския архиепископ Франц Кьониг и масони от Австрия, Германия и Швейцария е изработена обща декларация, в която се казва, че масонството не е религия и дори се родее с Католическата църква по веруюто си за братство и обич между хората. По този начин църковните проклятия срещу масоните би трябвало да останат само в историята. Благодарение на усилията на кардинал Кьониг, през 1983 година осъдителната оценка за масоните отпаднала и от църковното право.

Официално помирение?

Независимо от това църковният орган, който в Римската курия отговаря за борбата срещу ересите, през същата година издава декларация, че оценката за масоните си остава „непроменена", тоест – че те и занапред могат да бъдат отлъчвани от църквата. По онова време решението се взима под ръководството на префекта кардинал Ратцингер – по-сетнешния папа Бенедикт ХVI. Тази декларация няма обвързваща сила, но притежава сериозна теологическа тежест. Вече като папа, самият Ратцингер/Бенедикт ХVI многократно се среща с Велики майстори на масонските ложи, което косвено потвърждава ,че декларацията от 1983 година е забравена.

Авторът на книгата смята, че от гледна точка на католическото църковно право проблемът вече е решен: папа Франциск лично бил приел връчената му книга „Ложа и олтар". Нужно било само официално помирение между Католическата църква и масоните, което можело да стане на официална среща между папата и неговите префекти и Великите майстори на масонските ложи.

Масоните и католиците си остават врагове?

Проблемът изобщо не е решен, възразява му в медиите бившият масон и настоящ католически публицист Буркхард Горисен. Той казва, че „неприятните истини не бива да се замитат под килима, включително и фактът, че през последните столетия масонството е било официално обявено за враг от Католическата църква". Горисен смята, че двете и до ден-днешен си остават несъвместими. Пред вестник „Тагеспост" той обяснява още:

„Ако Венингер наистина твърди, че ритуалите в така наречените „традиционни ложи" не са религиозни или полурелигиозни, нека да поясни в какви ритуали е участвал или поне е проучил. Още самото приемане в ложата носи ясни белези на посвещаване. Майсторът полага пергел върху гърдите на кандидата и с три удари на чук по пергела оповестява: „В боязливо смирение пред Великия Майстор. В името на Великата ложа на Старите и Новите масони. В битността ми на Майстор аз Ви одобрявам и приемам."

*****

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ: