Вместо да гълташ ядовете, изпей ги!

Над 50 души са се събрали в неделя сутрин и се разпяват с песен, в която на прицел е сложната и нелогична данъчна система в Германия. "Девет листа писа, нищо не уйдиса" - се разнася из салона в леко шеговита мелодия, а лицата на присъстващите просто са грейнали, явно съпреживявайки неволите на честния данъкоплатец, изправен пред портите на държавната бюрокрация.

Пей, сърце...

Идеята за хора на оплакващите се всъщност иде от чужбина. Нейни "родители" са двама млади съпрузи - германец и финландка, които установили, че хората прекарват огромна част от времето си в оплаквания от едно и друго: от лошото време, от безпардонните шофьори, от огромните задръствания по пътищата или неприветливите съседи.

Защо тогава отприщената от оплакванията енергия да не се канализира в нещо творческо и положително - казали си те и създали първия подобен хор в Бирмингам през 2005 година. От там идеята успешно обикаля целия свят. Днес "певци на кахъра" има в Мелбърн, Токио, Цюрих и къде ли още не, а от 2008 година вече и в Кьолн.

Общо 70 активни членове има в момента Кьолнският хор, което издава, че ведрият нрав на рейнчани и мрънкането въпреки всичко си прилягат добре. "Ах, колко е добре без съседското кутре" - припяват всички с лека въздишка в песен, създадена по повод ядове с прекалено гръмогласни съседски животинки...

Сподели радостта от мрънкането!

Много от оплакванията хористите внасят като лични предложения за песен. Получават се малки, хумористично-сатирични песни, които явно силно разтоварват от натрупаните отрицателни емоции. Някои от идеите за песен се събират от интернет-форуми, но основната трудност иде чак после - когато идеята трябва да намери музикален израз и текстова форма.

Ръководителят на Кьолнския хор Вилфрид Каетс е музикант и композитор и досега е помогнал за раждането на близо 700 песни на "Хора на мрънкалата". Както той, така и останалите хористи сами се грижат за финансирането на своето отроче, като изнасят концерти пред публика. Основен движещ мотив за всички си остава въодушевлението от пеенето и споделената радост от мрънкането.