Властта на олигарсите и тайните служби

Мохамед Морси, първият демократично избран президент на Египет, остана на власт само една година, след което беше отстранен от военните – и тези дни осъден на смърт. Неговата партия, „Мюсюлманското братство”, беше забранена. Можем ли от смъртната присъда срещу Морси да си вадим изводи за случващото се в Египет?

Лоай Мудхуун: Тази присъда е само брънка в дългата верига от смъртни наказания, които съдилищата налагат на членове на вече забраненото „Мюсюлманско братство”. Новата управляваща върхушка, в която влизат военни и олигарси, иска веднъж завинаги да сатанизира и ликвидира единствената сериозна опозиция в страната. Управниците представят "Мюсюлманското братство" като някаква мрачна опасност, надвиснала над Египет, която сякаш е виновна за всички проблеми в страната - и преди, и след революцията от 2011. Крайната цел е да бъдат сплашени всички инакомислещи и да се бетонира властта на военните.

Морси предупреждаваше, че Египет няма да бъде стабилен, докато военната власт не бъде свалена. Изглежда обаче, че управлението на Сиси се харесва на мнозина египтяни, изморени от годините на политическа несигурност.

ЛМ: Определено мнозинството египтяни са уморени от четирите години хаос и сътресения и мечтаят за ред и нормално всекидневие. Но за хаоса бяха виновни не Мюсюлманските братя, а – да го наречем така – сенчестата власт, мрежата от тайни служби, олигарси и хора на стария режим. Тъкмо те предизвикаха изкуствен дефицит на насъщни стоки и бензин, пуснаха в действие своите биячи и създадоха хаоса. Да не забравяме и колко мощна е държавната пропаганда. Стотици египетски медии, които се намират под контрола на олигарсите и военните, насъскаха огромен брой египтяни с писанията, си пълни със злоба и отмъстителност. Пак те издигнаха Ас Сиси на пиедестал като някакъв спасител на нацията. Напоследък обаче все повече египтяни забелязват, че новите-стари елити нямат никаква концепция. Икономическото положение е катастрофално и държавата отдавна щеше да е фалирала, ако не бяха 20-те милиарда долара помощи от държавите в Персийския залив. Тъкмо поради това подкрепата за Сиси вече от месеци неудържимо спада.

Египет не е пощаден от действията на "Ислямска държава". В Синай населението се намира между два огъня – ако подкрепя армията, може да си навлечи отмъщението на джихадистите, ако им съдейства, може да си докара затвор.

ЛМ: Синайският проблем не е нов. Там нещата са специални. Проблемът всъщност е социален и икономически, понеже режимът на Мубарак в продължение на 30 години беше оставил този регион на произвола на съдбата. Хората там просто нямат перспектива, подложени са на непрестанен тормоз от силите за сигурност, а това ги хвърля директно в обятията на джихадистите.

Настоящият президентът Абдел Фатах ас Сиси обеща до края на годината да се проведат парламентарните избори, които не се състояха през март. Какво можем да очакваме от тези избори?

ЛМ: Нищо не можем да очакваме. Вече от месеци се водят борби за власт между различните фракции на режима на Ас Сиси. В същото време хора на Мубарак отново започнаха да се явяват публично и да използват своите мрежи в опита си евентуално отново да се доберат до властта – именно чрез парламентарните избори. Египетското правосъдие, което действа като удължена ръка на диктатурата, междувременно оправда всички корумпирани служители от службите за сигурност от времето на Мубарак. И вкара зад решетките всички активисти на революцията от 2011 година.

Според един доклад на правозащитници, публикуван в Пари, службите за сигурност упражняват насилие, включително и сексуално, срещу арестанти и затворници. Основателни ли са тези обвинения? Ще има ли някакви последствия?

ЛМ: Обвиненията са основателни и са сериозно документирани от няколко авторитетни правозащитни организации. В египетските затвори царят ужасяващи условия. Там - отчасти с много дълги присъди - лежат 42 хиляди борци за демокрация, а също така активисти на левите и на антирелигиозните движения. Това брутално масово преследване е същински лов на вещици, то разцепва обществото и води до увеличаване на терористичните актове. Ако в Египет не бъде постигнато национално помирение, ако страната не се върне в пътя на мира и демократичните реформи – нищо чудно да възникне ситуация като тази в Пакистан.

Съвместно с предаването на БНТ "Светът е седем"