Виж кой държи отвертката
7 юни 2010В книгата си „Имало едно време избори” експертът по PR техники Жак Сегела разказва за коронния номер на бившия полски президент Лех Валенса:
В градчето N започва митинг на „Солидарност”. Валенса, тогава лидер на профсъюза, се качва на трибуната. Публиката въодушевено скандира името му. Валенса започва да говори, но изведнъж звукът от високоговорителите прекъсва. Гданският електротехник обаче не губи самообладание. Той моли да му намерят отвертка, за секунди отстранява „повредата” и продължава речта си с репликата: „Всичко аз трябва да правя в тази държава!”. Шегичката действа безотказно - хората се засмиват и го аплодират още по-бурно…
„Всичко аз трябва да правя в тази държава”
Това беше номерът и на президента Първанов преди четири години, когато му предстоеше да се кандидатира за втори мандат. Запазила съм в архива си доста негови „отвертки”, от които ще цитирам две, от юни 2006 г.:
- Заради обгазяването на Стара Загора в президентството са привикани цялото общинско ръководство на града, шефът на Генералния щаб и министрите на отбраната и на околната среда. След срещата Първанов лично обявява мерките, които ще бъдат предприети, а на следващия ден вестниците съобщават, че президентът е намерил решение срещу обгазяването.
- PR упражнението се повтаря след няколко дни. Първанов излиза с план за ново столично сметище. По сценарий, на „Дондуков” 2 пристигат „отговорните лица”, след което президентът лично разяснява идеята си - имало изоставена мина в Пернишко, където София можела да си изсипва боклука. На следващия ден вестниците съобщават, че президентът е намерил решение и на проблема със столичното сметище.
Впрочем по онова време серните съединения тровеха въздуха на Стара Загора вече четвърта година, а вече трета година София периодично биваше вмирисвана от преливащите контейнери. През всичките тези години президентът на България се казваше Георги Първанов – обстоятелство, което направи внезапната му загриженост да изглежда като опит да се извлекат предизборни ползи от съзнателно набутани във фризера проблеми. По-важното: проблеми, чието съществуване продължи дълго след тези PR упражнения и за които Първанов забрави също толкова внезапно, улисан да впрегне в кампанията си цялата държавна машина.
"Бодри" съобщения от президент.бг
Впоследствие само за периода от 20 април до началото на септември 2006 г. той щурмува 70 общини и населени места и похарчи десет пъти повече от бюджета на президентството (по изчисления на „Трансперънси интернешънъл”) от декларираната сума. По едно време сайтът на българския държавен глава чак заприлича на сайта на беларуския му колега Александър Лукашенко. „Александр Лукашенко направил приветствие коллективу Минского тракторного завода и участникам VІІІ Телевизионно-театрального фестиваля „Фестиваль фестивалей”, бодро съобщаваше www.president.gov.by, докато www.president.bg рапортуваше: „Президентът отправи приветствие към участниците в гайдарското надсвирване в с. Гела и фолклорния събор „Текето” в с. Александрия”…
Ако днес отворите сайта на президентството, няма да откриете нещо по-различно. Първанов връчва почетен знак на Априловската гимназия в Габрово, после открива Славейковите празници в Трявна и организира дискусия за образованието в Благоевград. Малко преди този десант из страната той успява: да коментира материал в сп. „Икономист”, че в страната се забелязват признаци на „полицейщина”; да заяви, че правителството и лично премиерът Борисов оказват натиск върху медиите; да произнесе реч във Враца по повод 134-годишнината от смъртта на Христо Ботев, критикувайки основно кабинета; да зададе публично (чрез началника на кабинета си Никола Колев) въпроса дали на разговорите между Бойко Борисов и шефа на ЦРУ Леон Панета е станало дума за политическия му проект.
Иначе казано, Първанов отново е в кампания (по видимо изнервения Бойко Борисов) и оттук нататък ще действа все по-настъпателно, за да се заяви като алтернатива с осезаемо присъствие и дългосрочна перспектива.
Разбира се, той има право да се погрижи за оцеляването си като политик, а е и далеч по-добре правителството да има силен опонент в негово лице. Освен това текущата му институционална позиция позволява Първанов да направи по-широка платформа – „нещо подобно на национално спасение”, както разсъждава близкият до него социолог Живко Георгиев (25 май пред „Медиапул”). Само че…
Целта по време на първия мандат - да се спечели втори
Фактът, че Първанов отглежда проекта си на държавни разноски нямаше да е чак толкова проблематичен (същото правеше и Бойко Борисов като столичен кмет), ако той не ни „спасяваше” вече девета година като държавен глава, следвайки предимно персоналния си дневен ред. Добре известно е, но не е лошо да се припомня, че през целия си първи мандат Първанов работеше най-вече, за да спечели и втори, като тъкмо това беше причината през лятото на 2005 г. България повече от месец да е без правителство. Добре известно е, но не е лошо да се припомня и нежеланието му да изразява позиция по ред безобразия от времето на тройната коалиция, при положение че в предизборната си кампания ежеминутно жъна, ора, игра хорá и ряза ленти. Нещо повече - президентът дълго време беше странно притихнал и, ако изключим внезапните му събуждания около „големите шлемове” с Русия, се активизира едва напоследък. Един пример:
В речта си под връх Вола Първанов прояви изключителен сарказъм по адрес на правителството, цитирайки Ботев за „правителствените, тоест на султана, закони, които се пишат да се занимаваме барем с що-годе” и за „пигмеите, които са се покачили на необозрими конкили”. Прави впечатление обаче, че през 2007, 2008 и 2009 няма публикувано в сайта му слово за Ботев, както и че през 2010 не се навършва кръгла годишнина от събитията под Вола. Предишното изказване на Първанов датира от далечната 2006, но в него не подхвърля намеци към Станишев, царя и Доган, а говори за „единна България”, „единното действие”, „да бъдем единни” и дава пример как Ботев се отказва от своята вражда с Каравелов: “Нека да захвърлим всякакви лични дрязги, нека всички да се включат в това предприятие”. Предприятието, естествено, приличаше на предстоящите през есента на същата година президентски избори…
И Първанов ги спечели. Важно е обаче да се припомня още нещо. За „президента на всички българи” гласува една четвърт от имащите право на глас. От гласувалите на втория тур 57 хиляди пуснаха недействителни бюлетини, като 22 хиляди съзнателно „драскаха наред” (по ЦИК), за да подчертаят, че вотът им е протестен. Затова, от гледна точка на усилията, които бяха положени, резултатът беше доста скромен. Нека не забравяме, че освен БСП, ДПС и техните разновидности, зад Първанов беше цялата държавна машина, две трети от кметовете, почти всички медии, социологически агенции, фолк певици, спортисти и… останалите (без тази на Неделчо Беронов) президентски кандидатури. ”Голямото зло” Волен Сидеров и решението на самия Бойко Борисов да не участва в състезанието в крайна сметка бяха истинско самопризнание, че Първанов не разчиташе толкова на собствените си заслуги, колкото на „патерици”, които да му осигурят една почти служебна победа.
Лица с проблематична биография
Дали като съучастник в „повредата” претенцията на президента за национално спасение не изглежда малко нещо безочливо, е реторичен въпрос. По-неприятното е, че заявяването на хора като бившия вътрешен министър Румен Петков за негови двигатели, я прави и цинична. "Първанов ще ни изведе от окопа", обявява Петков, което показва, че стари муцуни с проблематична политическа биография гледат на проекта единствено с надеждата да бъдат реанимирани. И тъкмо такива, с извинение, ще ни спасяват от полицейщината…
Всичко това хвърля тежка сянка върху начинанието на Първанов още преди да се е случило реално, а тепърва предстои трудната част – не само критика по Ботев, но и предлагане на алтернативни решения. Такива, между другото, президентът и досега беше длъжен да формулира, разполагайки с немалък властови ресурс, а защо го правеше рядко до никак е първият въпрос, на който трябва да отговори преди да обяви „бъдещите си творчески планове”.
А иначе без отвертка наистина няма да минем. Въпросът обаче е даваме ли си сметка до каква степен са повредени високоговорителите и ще дойде ли въобще електротехникът.
Автор: Любослава Русева, "Дневник"
Редактор: Александър Андреев