Вижте как разследват катастрофата край Своге

Коментар от Татяна Ваксберг:

Как да накараме пиромана да спре пожара? Българското правителство все по-често е изправено пред такъв вид задачи, усложнени от едно допълнително условие - в задачата се иска самото Дружество на пироманите да оглави борбата срещу пожарите.

Вижте какво става с разследването на катастрофата край Своге: предприети са десетки действия, но да видим кой трябва да ги извърши. Прокуратурата е призована да разследва, докато тъкмо тя има славата на орган, който съсипва разследванията. Цели пет експертизи са възложени на вещи лица, докато тъкмо вещите лица са подозирани в извършване на клиентелистки, а не на експертни услуги. Цялото правителство призовава към борба срещу нередностите, докато обществото привижда тъкмо него като източник на нередности.

Ситуацията неудържимо прилича на онова безсилие, изразено от културолога Александър Кьосев по повод офанзивата на фалшивите новини: “Те взривяват представата ни за истина, а ние искаме да ги преборим, като им казваме истината в очите”.

Да припомним за Своге

В катастрофата край Своге загинаха 18 души, обявен бе национален траур. За основен виновник бе посочен шофьорът на автобуса, превишил допустимата скорост. Но нещата се усложниха, след като беше снимано мястото на катастрофата. Журналистически разследвания показаха, че асфалтът не е имал нужното сцепление, мантинелата е била паянтова, неподдържаната растителност е пречела на видимостта, а по пътя не са били поставени нужните знаци. Твърде много контролни органи са оставили без контрол всичките нарушения, приемайки отчетите по документи, но без проверка на място. Министрите, чиито институции бяха довели до всичко това, бяха сменени, но пък част от тях се оказаха заменени с техни колеги и потенциални участници в бездействието.

Няма да напомняме по-добре известното: че компанията, изработила фаталния път, е многократно описвана в медиите като потенциално опасна заради предходни проблемни изпълнения, но въпреки сигналите е спечелила и тази поръчка. А я е спечелила тъкмо защото прокуратурата не е разследвала сигналите срещу компанията, контролиращите органи са извършили само формален контрол, а изпълнителната власт е направила неясно какво, но явно не е минало без коалиционо споразумение с Дружеството на пироманите.

Нищо чудно, че след целия фарс с поемането на отговорност на министерско ниво нещата се върнаха обратно там, откъдето бяха започнали: шофьорът на автобуса си остава единственият издирен от властите виновник. А от катастрофата изминаха 40 дни.

Новината от последните дни

Вчера прокуратурата представи отчет за това, което е извършила по разследването през изтеклия месец. Основното в този отчет е назначаването на пет експертизи, които да проучат какъв е бил проблемът с асфалта, с мантинелата и дори с обществената поръчка, спечелена от изпълнителя.

Първата беда тук е думата “отчет”. Нали и отчетът на строителната фирма беше перфектен? Както е почти перфектен и всеки годишен отчет на самата прокуратура, която за три десетилетия не е довела до присъда нито едно шумно дело.

Втората беда е в израза “вещи лица”. Прокурорите не казаха на кого са възложили експертизите, но е публична тайна, че подборът на съмнителни вещи лица, работещи почти анонимно и често пъти по безконтролни правила, е един от основните недъзи в правораздаването. Както беше установил преди години вестник “Сега”, вещите лица не декларират конфликт на интереси, нито имотно състояние. Няма стандарт за професионалната им подготовка, няма единен регистър на експертизите, не се води статистика по видове експертизи, няма и срокове, в които експертизите трябва да са готови. Това е добра илюстрация на отчетността, представяна от прокуратурата - отчита се началото на един процес без хоризонт, чието придвижване напред е поверено на проблемен извършител. А до следващата катастрофа всички ще са забравили да следят развоя на събитията - както по документи, така и в реалния живот.

Изход има

Въпреки бедственото положение в практически всички български власти, изход съществува. Но той не е там, където демократичните държави обикновено виждат решението - в призиви към властите да разследват, да отстояват правила и да налагат цялостна атмосфера на поемане на отговорност.

България отдавна е извън парадигмата, която гарантира ефективност при подобен подход. Тя е отстъпила до първите стъпала в изграждането на държавност - там, където от нулата се формират алтернативни авторитети и алтернативни решения. Било в света на вещите лица, било в света на строителите на пътища, било в света на министерските съвети.