Великоалбански копнежи

Показателен е фактът, че основаването на Албания се извършва под знака на разделението на областите, обитавани от албанци. Когато преди 100 години победителите в Първата балканска война - тоест, най-вече Сърбия, България, Гърция и Черна гора, започват да разпределят отвоюваните от Османската империя територии, албанците се обявяват за независима държава. Това става преди точно 100 години - на 28 ноември 1912-та.

С благоволението на великите сили

Краят на Османската империя и обстоятелството, че сръбските, черногорските и гръцките войски бързо напредват в населяваните от албанци земи, "навежда тогавашните велики сили - предимно Австро-унгарската империя и Италия, на плана за основаване на албанска държава", обяснява историкът Оливер Шмит. Великите сили били загрижени да не би Сърбия, близкият съюзник на Русия, да разшири територията си до Адриатика и така да разклати баланса на силите в региона.

Великите сили признават Албания в днешните й граници на конференция в Лондон през 1913 година. Но половината албанци остават извън територията на държавата Албания - повечето са в границите на по-късно отделилите се от Югославия републики: Косово, Македония, Сърбия и Черна гора.

В Косово, където и до днес по-голямата част от населението са албанци, многократно са правени опити за получаването на статут на отделна република в рамките на Югославия. Но независимостта става възможна едва когато Югославия се разпада. През 2008-ма Косово става най-младата европейска държава.

Мечтата за Велика Албания

И сега са факт две до голяма степен албански държави, както и редица райони в съседните страни, населявани предимно от албанци. Поради това националистите, които мечтаят за една държава на всички албанци, ни най-малко не смятат проекта си за приключен. Особено в Македония и в южната част на Сърбия постоянно има напрежение между различните етнически групи, стига се и до прояви на насилие. Но както подчертава историкът Оливер Шмит, въпреки емоционалните дебати до момента конкретни планове за създаването на такава държава няма.

Съзнанието за принадлежност към определена народностна група е факт - има го, което се вижда и по това, че юбилеят на държавата се отбелязва не само в Албания, но и навсякъде другаде, където живеят албанци. Важното обаче, по думите на македонския професор Ветон Латифи, е, че официално "нито в Албания, нито извън нея се кроят конкретни планове за Велика Албания". Латифи подчертава, че официално се преследва една-единствена цел: интегрирането на Балканите в Европейския съюз. В този смисъл са и изявленията на повечето влиятелни албански политици. Те изтъкват, че съвместното съжителство на всички албанци е възможно само в Европейския съюз. Тъй като разместването на границите в региона би могло да доведе до непредвидими последици - балканското буре с барут би могло да избухне отново.

Автор: В. Филай, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел