Ваксините – пазят или тровят?

Темата за имунизацията занимава медиите отдавна. Твърди се, че постоянно расте броят на хората от образованата средна класа, които отказват да имунизират своите деца или самите себе си. В онлайн-форумите и социалните медии могат да се прочетат всевъзможни предупреждения - за сериозни страничните ефекти от ваксините, та дори и за преднамерени "отравяния", които фармацевтичната индустрия предизвиквала чрез имунизации.

Един шарлатанин и неговата реклама

Противниците на ваксините се опитват да повлияят на родителите на най-малките деца. Известният враг на ваксинирането Андрю Уейкфийлд например обикаля германските програмни кина със своя пропаганден филм "Vaxxed". В него той твърди, че американският Център за контрол и превенция на заболяванията /CDC/ съзнателно е прикрил връзката между комбинираната ваксина против морбили, паротит и рубеола и аутизма у децата.

Бащата на тази лъжа е същият д-р Андрю Уейкфийлд, английски хирург и медицински изследовател, който през 1998 година публикува съобщение в известното медицинско списание „The Lancet”, в което твърди, че имало връзка между ваксините и развитието на аутизъм. Въпросната „студия” обаче почива върху изследването на едва 12 случая. Редакцията на медицинското списание в крайна сметка сваля публикацията на Уейкфийлд поради липса на точен статистически анализ и на контролна група. Впоследствие етична комисия отнема правото на Уейкфийлд да упражнява лекарска професия във Великобритания. Фактът, че въпросният псевдоучен обикаля из германските кина със своята пропаганда срещу ваксините, възмущава редица германски експерти.

Професионалното сдружение на германските педиатри /BVKJ/ публикува статия, в която предупреждава за опасностите от тази пропаганда. Председателят на сдружението д-р Томас Фишбах наскоро настоя в детските градини да бъдат приемани само ваксинирани деца. Психоложката Корнелия Беч от университета в Ерфурт се занимава от години с темата за имунизациите. Тя прави разлика между противниците на ваксините и скептиците.

Според нея, първата група изобщо не може да бъде убедена в ползата от ваксинациите. Но по данни на федералната Централа за здравна просвета /BZgA/, тази група обхваща само два до четири процента от населението. Беч смята, че е много по-важно групата на скептиците да бъде убедена в ползата от ваксинациите. Парадоксално е, казва тя, че именно големият успех на масовите ваксинации доведе до отдръпване на хората. Те забравиха ужасите на някои болести като дифтерита. Вследствие на масовите ваксинации почти изчезна и детският паралич. В замяна на това се подценяват последиците от заушката", казва тя.

 

"Скептично настроените срещу ваксините обикновено са хора с висок образователен ценз. Често пъти обаче те нямат почти никакви познания по естествени науки. Те са свикнали да гледат критично на нещата и искат сами да вземат решенията си, включително и по медицински въпроси", казва Корнелия Беч. Според нея, на тези хора трябва да се разяснява, че ваксините не са само за закрила на собствените им деца, а за защитата на цялото общество. Защото има деца, които не могат да бъдат имунизирани по здравословни съображения. Освен това всички кърмачета са изложени на по-голяма опасност, докато достигнат необходимата възраст за имунизация.

Ако се появи случай на заболяване от рубеола например, само общата закрила на околните, които са ваксинирани, може да помогне. Когато всички лица, с които едно кърмаче има контакт, са ваксинирани, вирусът няма шанс. Затова и Световната здравна организация изхожда от предположението, че населението на една държава има нужда от 97 процентова квота на ваксинация, за да може да унищожи една болест. Корнелия Беч обаче е против задължителната ваксинация. "Много често задължителната ваксинация по-скоро увеличава съпротивата и срещу доброволните имунизации. Затова през последните години много страни отмениха задължителната ваксинация", заключава тя.

АРД/ А. Райзин