Бързата скорост - запазената марка на германците
25 април 2009Това е нещо единствено по рода си в Европа. На теория е вярно. А на практика? За да разберем, се качихме в колата на един от поддръжниците на липсата на ограничения при скоростта.
Пет часа следобед. Александър Грулер, програмист, се връща вкъщи след работа: "Всеки ден пътувам от Бон до Кьолн и обратно. Това са около 30 км, в общи линии задръствания няма. Трябват ми 25 минути. Но и аз избрах стратегически жилището си, което се намира на пет минути от магистралата."
Качваме се на аутобана, позволената скорост е 80 км/ч. Попадаме на задръстване и се движим с едва 30 км. Това не е никак изненадващо, една трета от всички пътувания в Германия се правят с автомобил. Като прибавим и някоя катастрофа и задръстването вече е сериозно.
"Ограничението на скоростта човек носи в себе си"
"Не може навсякъде да се кара бързо, трябва да си луд, за да го правиш. Ако наистина ти се кара много бързо, ставаш в два часа през нощта, най-добре при пълнолуние, за да се наслаждаваш и на гледката, и отиваш на магистралата. Тогава можеш да караш с каквато скорост си искаш. Иначе това е почти невъзможно."
В Германия общата дължина на улиците е 231 000 км, от които едва пет процента са магистрали. А една пета от магистралите е без ограничение на скоростта, което обаче са си цели 2 000 км. Една от тези отсечки е магистрала А 555 между Кьолн и Бон. Тъкмо на нея се намираме сега:
"Тук нямаме ограничение. Мога да настъпя педала. Имайте предвид, че това е първата магистрала, построена в Германия изобщо. Движим се върху едно парче история. Мисля, че е построена през 1920-те и тогава е служила само за провеждането на тестове." Александър увеличава скоростта и в рамките на няколко секунди хвърчим с 200 км/ч.
Бързата скорост - част от германската култура?
От 1953-та година магистралите в Германия са без ограничение на скоростта. Тоест - когато не е оказано със специален знак, всеки може да кара с каквато скорост си иска. Вече петдесет години не стихват политическите спорове за това дали не е все пак разумно да се въведе някакво ограничение, по подобие на останалите европейски страни, където най-често максималната допустима скорост е 120, в това число и България. Не че някой го спазва. Но все пак. През 2007-ма почти се наложи идеята за въвеждане на ограничение от 130 км/ч. Тогава и Александър Грулер става активен, създавайки уебсайта "Stoppt Tempo 130". Оттогава в сайта са регистрирани 45 000 души, подписали петицията срещу налагането на това ограничение.
"Свободата на скоростта, която, както вече стана дума, човек не може да си позволи толкова често и на толкова места в Германия, е част от културата ни, това си е традиция, една от нещата, с които сме известни навън като бирата или хляба. Има и нещо друго: защо Порше, Фолксваген и Ауди са толкова успешни фирми? Това са бързи коли и те трябва да могат да разгърнат своя потенциал при скоростта."
Именно неразумната скорост на големите и скъпи коли обаче е причината Лявата партия и Зелените да настояват за ограничение. От него си обещават по-малко вредни газове, но и по-малко хора, загубили живота си при катастрофи.
Пълна газ = свободно сърце?
Култовата магистрала А 555 вече също не позволява на Александър Грулер да кара през цялото време с 200 км/ч. Един нов знак показва, че максималната разрешена скорост е 100. Така и така почти навсякъде има знаци, които ограничават скоростта, защо тогава да не се въведе едно общо ограничение. Александър Грулер има обяснение и затова:
"Какво ти носи това ограничение - както в цифри, така и за сърцето? В цифри печелиш примерно една минута, ако караш по-бързо от Кьолн до Бон. Но за сърцето това означава свобода. Познавам безброй много хора, за които да натиснат педала е невероятно красиво усещане, дори да е само за няколко секунди."