Bg Kino

Според специалистката по балканско кино и филмови фестивали Дина Йорданова, която е ректор на колежа Сейнт Ленърдс към университета Сейнт Андрюс в Шотландия, българското кино има доста добра позиция в балканското филмово семейство. Вярно, че Балканите са известен конфликтен район, в който хората трудно се разбират помежду си, но според Дина това не важи за киното.

Национално враждебни, в киното - приятели

„Там цари сътрудничество, взаимно уважение и добро разбирателство, което е илюстрирано от факта, че в последните години има много фондове, които подпомагат балканското кино и които се опитват да поощрят колкото се може повече кооперацията между страните на Балканите”, казва тя.

Турция и Гърция, които в политиката са стари опоненти, правят копродукции и съвместни филмови проекти. Според специалистката България е достоен филмов партньор, който е търсен и уважаван и по нищо не отстъпва на другите балкански страни.

Българското кино в шок след 1990

Дина Йорданова наблюдава българското кино в продължение на повече от 20 години. Тя споменава шока от драстичния спад на кинопродукцията през 90-те години, когато годишно я е излизал един български филм, я не. Огромна е била разликата в сравнение с 80-те години, когато са се произвеждали 25-26 филма годишно.

„Тъжна гледка беше. Рон Холуей, западен журналист, който живееше в Берлин и наблюдаваше българското кино много отблизо, с огромно огорчение казваше, че това кино, което е смятал за едно от най-интересните поетически кина на Източна Европа, просто спира да произвежда филми. Сега ми се струва, че нещата малко са се стабилизирали. Продукцията е някъде между пет и десет филма на година – не е много в сравнение с преди, но все е нещо“, казва филмовата специалистка.

Как да ги продават навън?

Според Дина Йорданова на българските филми им липсва реклама на международната филмова сцена. „Хората, които са ангажирани с кино в България, нямат кой знае какви международни връзки, не успяват да пътуват достатъчно“, казва тя. Според Дина Йорданова хората, които се занимават с кино в България, често концентрират уменията си само в границите на националното и забравят да мислят трансгранично. „Сега вече киното се прави в транснационален мащаб!“, казва филмовата експертка и обяснява, че днес никoй не прави филми самостоятелно, а търси международни партьори. Така филмовите продуценти се опитват да достигнат повече зрители, да излязат от националните рамки и същевременно да запазят националната специфика.

Българският филм - с провинциален комплекс

Според Дина Йорданова българските филми участват предимно във фестивали от второстепенно значение, като Карлови Вари или Москва, а медиите твърде много раздуват техните успехи. „Отразяват ги така, като че ли е кой знае какво грандиозно постижение. Онези, които са заинтересовани филмът им бъде видян по-нашироко, още не осъзнават, че са направили първата стъпка, но им предстои втората, която е много по-важна“, казва Дина. Тя обяснява, че един филм отива на “провинциалните” фестивали, за да бъде забелязан, а не за да приключи там фестивалните си маршрути.

Българският кино-лъв и Златната мечка

И още един съвет от специалистката: българските кинаджии и разпространители сами да търсят контакт с организаторите на големи фестивали. Дина разказва, че един от хората, които подготвят програмата за източно-европейски филми на Берлиналето, Бернд Будер, редовно ходи в Словения и Хърватия и много рядко в България. Въпреки, че е отговорен за цяла Източна Европа, той гледа български филми в България, само ако го поканят, което се случва рядко. Дина заключава, че ако искаме да виждаме български филми на Берлинале, първо трябва да сме сигурни, че те ще бъдат видяни от този, който избира филмите за фестивала.