Българските роми и ислямът
13 септември 2013“В Германия за първи път се почувствах като бял човек. Там хората се отнасят много добре към мен, не като в България. За българите аз съм просто един мръсен циганин“, разказва Ахмед. В родния му град Пазарджик ромите нямат право да влизат в много от кафенетата. “В Германия е различно. Там няма заведение, в което да са отказали да ме обслужат“, разказва Ахмед.
Той е дошъл в Пазарджик за Рамазана. След броени дни ще се върне отново в Германия - както и много от другите мъже с гъсти бради, насядали пред зелената джамия. Те работят в Мюнхен, Берлин или Кьолн. Боядисват стени, пренасят мебели. “Ако някой търси общи работници, веднага се организираме и заминаваме“, казва Ахмед. За тях няма значение къде се намира обектът. В родния им Пазарджик работа за ромите почти няма. Според Българския Хелзинкски комитет, над 90% от тях са безработни.
Възкръсването на религията
Ахмед влиза в джамията. Той е един от многото роми, дошли тук за молитвата. В по-големите градове като Пазарджик ромите са в повечето случаи изолирани от българите - те обитават постройки в квартали, където отдавна вече не живее нито един българин. Особено ощетени са онези роми, които са мюсюлмани. “По време на комунизма те бяха принудени да се откажат от мюсюлманските си имена. Не им позволяваха да обрязват децата си и ги заплашваха, че ако ходят в джамията, ще останат без работа“, казва Юлиана Методиева от Българския Хелзинкски комитет.
По-нататък Методиева разказва, че след 1989 година ислямът е изживял същински ренесанс: “Сега религията отново е жива. Само че българите продължават да гледат мюсюлманите с подозрение. Държавните институции, а и медиите са враждебно настроени към тях - те не спират да дирят клетки на Ал Кайда. А истината всъщност е, че мюсюлманите, сред които има и много роми, сега просто се връщат към старата си вяра“, посочва Методиева.
"Автентичният ислям"
Службите за сигурност гледат на нещата по друг начин: те обвиняват няколко имами, сред които и този от ромския квартал на Пазарджик, че проповядвали крайните идеи на салафизма и дори разпространявали тероризъм. Твърди се също така, че парите им идвали от Саудитска Арабия, а жените, които носят забрадки, се забулвали срещу заплащане. Юлиана Методиева е убедена, че процесът срещу имамите е израз на враждебното отношение спрямо мюсюлманите: “До този момент няма никакви доказателства срещу тези хора“, казва Методиева.
Салафизъм? Пари от чужбина? Ахмед Ахмедов, говорител на българското мюфтийство, отхвърля категорично тези обвинения: “Не можем да си позволим да назначаваме хора, които не са обучени достатъчно добре или пък не знаят как се изповядва религията в тази страна.“ По думите му, повечето от имамите изкарват обучението си в България. Малцина са тези, които следват в Турция или Египет. “Обществото се страхува от салафизма - това факт. А всъщност салафизмът е просто един определен начин за практикуване на исляма. Това е автентичният ислям“, обяснява Ахмед Ахмедов.
"Пророкът също е страдал заради вярата си"
По-нататък в репортажа си германската журналистка Наоми Конрад ни връща отново при джамията в Пазарджик. И разказва следното: Във вътрешния двор на джамията имамът Ахмед Муса подава ръка на преводача, но не и на мен. По принцип не говорел с жени, но бил готов да направи изключение. Той държи да говори за процеса и обвиненията, повдигнати срещу него. Отправяме се по един прашен път към малката му къща, която е скрита зад огромна желязна порта. По пътя срещаме жена, която носи черна бурка. Никой не ѝ обръща внимание - в Пазарджик има много като нея.
Имамът ни предлага кафе и сметанова торта. Поднася ни и баклава. Лавиците в къщата му са пълни с книги на турски и арабски. На бюрото му има компютър, на чийто екран се вижда снимката на една усмихната кукла Барби с дълги руси коси. Шасине, съпругата на Ахмед Муса, ходи забулена от три години насам. “Хората бързо свикнаха. Но има и такива, които все ми подвикват, че го правя за пари. Дъщеря ни не ходи на училище, защото тук в Пазарджик забрадките в класната стая не са позволени“, разказва Шасине, която преди се е казвала Светлана. Навремето тя се срещала с другите жени от квартала, с които в края на зимата ходела до реката, където всички заедно се молели за здраве чрез силата на водата. “Сега обаче вече не мога да ходя там. Това е против Аллах“, разказва жената.
Все повече хора се отказват от старите ритуали и приемат автентичния ислям, обяснява имамът Ахмед Муса. В неговия квартал живеят близо 40 хиляди роми, сред които има и християни, и мюсюлмани, и атеисти. Религизоната общност на имама наброява понастоящем 600 души, но броят им нараства постоянно. “Откакто започна процесът срещу нас, напливът стана голям. Много от новите ни членове са открили пътя към истинския ислям по време на престой в чужбина“, разказва имамът и добавя: “Тази вяра промени квартала ни. Преди тук имаше много насилие, алкохол и наркотици. 12-годишни момичета се омъжваха и раждаха деца. Сега всичко това се промени“, казва гордо Ахмед Муса. Що се отнася до радикалните тенденции, в които го обвиняват службите за сигурност, той казва: “Тук в квартала никой няма да се радикализира, това е изключено. Много по-вероятно е подобно нещо да се случи при вас, в Германия. В нашия квартал няма такива хора“, казва Ахмед Муса. Той е убеден, че обвиненията срещу него са политически мотивирани: “Институциите просто се страхуват от исляма“. Имамът смята, че процесът няма да приключи честно. Но присъдата не го плаши. “Пророкът също е страдал заради вярата си“, казва Ахмед Муса.
Автор: Н. Конрад, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел