Bulgarien 2007

Страната тържествено отпразнува присъединяването към ЕС. Ала повечето българи не бяха настроени празнично. Случаят с петте медицински сестри, намиращи се от 8 години в затвора в Либия, продължаваше да засенчва историческото събитие.

Малко преди Бъдни вечер 2006 г. либийски съд потвърди смъртните присъди срещу българките и палестинския лекар, обвинени н умишленото заразяване на над 400 либийски деца с вируса на СПИН. Разследвания на западни експерти на място отдавна отхвърлиха обвиненията и обясниха заразяването с лошата хигиена. И българите бяха от самото начало убедени в невинността на медицинските сестри. В знак на солидарност с тях през Новогодишната нощ мнозина български граждани носеха на реверите си лентички с цветовете на националния флаг - бяло-зелено-червено.

"Много сме разочаровани от Европа - само хубави приказки, но никой не помага".

"Ако искат наистина да помогнат, трябва да обявят тотален бойкот. А какво направиха те? Отношенията с Либия напоследък непрекъснато се подобряват."

- казват минувачи в София.

Либийският държавен глава Кадафи отново контактува със Запада, след като преустанови ядрената си програма и се отказа от тероризма. Вместо санкции процъфтяват сделките с петрол. България и международната общност през първите години изоставят затворниците повече или по-малко на произвола на съдбата, макар и близките им често да съобщават ужасяващи неща след посещенията си в затвора. Като Зорка Аначкова. Дъщеря й, Кристияна Вълчева е според либийците една от тарторките на заговора:

"Били са ужасно изтезавани. Не само на Кристиана, а и на другите, но преди всичко на нея, постоянно са инжектирали дрога във вените. Били са голи и са висяли цели нощи, без краката им да докосват пода! Когато соисквали вода, са им пъхали джапанки в устата. И всеки, който е приманавал през двора на затвора е участвал в изтезанията".

Встъпването на България в ЕС бележи повратната точка. Петте медицински сестри сега се вече и гражданки на ЕС. Техният случай вече не е чисто българска работа, а и случай за Брюксел. И Германия, която е ротационен председател на Съвета на общността през първата половина на 2007 г., поема инициативата.

"Това означава, че първо двустранно ще усилим от германското правителство оказвания натиск върху либийската страна и че второ: сега в новата ни функция като председателстващи съвета в Европа, ще използваме нашите възможности".

- обеща външният министър на ФР Германия Франк-Валтер Щайнмайер на първи януари в София. И изпълни дадената дума. Заедно с комисарката по външните работи Бенита Фереро-Валднер той многократно преговаря с Либия, по-точно с родителите на заразените деца и със сина на Кадафи, основавал фондация в помощ на засегнатите семейства. През месец юни има развдвижване. Синът на Кадафи за пръв път намеква, че е възможно да бъде постигнато споразумение. Разчува се, че всяко семейство ще получи по един милион долара от специален фонд на ЕС. В средата на юли обаче следва нов удар за затворниците: касационният съд потвърждава смъртните присъди, вместо очакваното помилване Българското правителство реагира прагматично, като настоява медицинските сестри да бъдат предадени на България, като се позовава на съществуващата спогодба за правна помощ с Либия. Близките се отчаяни, но не изоставят надеждите си. Седмица по-късно следва неочакван обрат: Сесилия Саркози, тогава още съпруга на френския президент, урежда заедно с евро-комисарката Фереро-Валднер в Либия оссвобождаването. На борда на самолета на френския държавен глава петте медицински сестри и палестинския лекар са закарани в София, където близките им вече ги чакат на летището. Зорка Аначкова, майката на Кристияна е с букет цветя в ръце:

"Ще я прегърна. Какво ли да й кажа? Искам да се завърне бързу у дома. Жал ми е за всички тях, моля се за всичмки, плаках за всички и сега се радвам. Но ме е и страх. Никой няма да им върне тези години".

Още на пистата българският президент помилва медиците. Моменти между смеха и сълзите. Игнорирани в продължение на години от световната общественост те се озовават във фокуса на прожекторите. Според психолозите са нужни поне три години за преодоляване на тягостните спомени. Кристияна Вълчева написа книгата "8 години в ада". Без грим 48-годишната пише за електрошокове и други методи на изтезание, за мизерни хигиенни условия, за страховете и самотата. С книгата си Вълчева иска да вдъхне смелост на други хора, намиращи се в безизходна ситуация. Та нали в крайна сметка е оцеляла след ада:

"Моето послание към тях е, все едно, какво ги очаква в живота, никога да не губят надежда. Да вярват винаги в добрия изход. Отчаянието е най-големият грях. И още нещо: ако някой изпадне в ситуация подобна на нашата, самосъжалението е най-лошото. Самосъжалението убива".

Кристияна Вълчева казва също така, че иска да разкаже истината, преди да го сторят други. Тя не очаква извинения - нито от Либия ,нито от българското правителство, оставило медиците буквално да висят в продължение на години. Безразлични са й и водените дипломатически игри. Оспорваната спогодба между Либия и ЕС, сделките на френския президент Саркози с режима на Кадафи, т.н. "нормализиране на отношенията" със страна, държала невинни хора осем и половина години в затвора - като залог за политическите и икономическите си интереси. По тези въпроси Кристияна Вълчева казва само едно:

"Ние не сме политици, изобщо не знаем каква всъщност е била целта, за каква сделка е ставало дума. Честно казано, това не ме и интересува. За мен е важно, чеднес отново съм си у дома. И мисля, че човешкият живот и свободата, така и така нямат цена".