България: натрапеното русофилство

Как ли е било установено русофилството на българите? С допитване? Или си имаме работа с типичното пожелателно мислене, което - като част от руската политика - вменява на България: вие завинаги си оставате в нашата зона на влияние, независимо към какви западни клубове се присъединявате!

В Централна Европа никога не са забравяли, че Русия все я тегли към старата й зона на влияние. Нека си припомним няколко актуални факта: Чешкото разузнаване периодично съобщава за активизиране на руската агентура в страната. Дипломатически представители на Москва бяха изгонени от страната заради шпионаж.

Като слънцето и въздуха...

Покойният полски президент Качински предложи да се създаде енергийно НАТО, за да се защитят новите демокрации от енергийната и политическа експанзия на Русия. (Впрочем, Чехия и Полша винаги са искали американско присъствие като гаранция за окончателното си еманципиране от Русия.)

Преди време чешкият външен министър Шварценберг и руският му колега Лавров влязоха в остър географски спор: руският представител твърдеше, че Чехия е в Източна Европа, чешкият виждаше страната си в Централна Европа. Очевидно е, че и за чехите, но и за руснаците, “Източна Европа” означава принадлежност към руската орбита.

На българите обаче постоянно се вменява, че са русофили така да се каже по произход - и винаги ще си останат такива. Нищо, че България се присъедини към Европейския, а не към Съветския съюз, както искаше Тодор Живков. Руснаците като “двойни освободители” -това днес звучи глупаво. Руският език отдавне вече не е задължителен в българските училища. Лозунгите за „вечна дружба“ и за българо-съветската дружба като „слънцето и въздуха“ за всяко живо същество днес кънтят на кухо, като комично ехо от миналото. Български студенти учат най-вече в Германия, Австрия, Англия и Съединените щати - но не и в Русия. Откъде тогава блика това предполагаемо непресъхващо русофилство? И най-важното: дали днешна Русия е пример за подражание?

Руското проникване в България

Какво представлява Русия, разкри неотдавна скандалният “теч” с дипломатическите телеграми: мафиотска държава, в която полицията рекетира малките фирми, а службите за сигурност - големите, в Кремъл се внасят куфари с банкноти, Путин е най-богатият европеец с милиарди в Швейцария, руско-украинският газ е в ръцете на организираната престъпност, а руската мафия е разгърнала структурите си от Испания до България.

Към тази ли точно Русия българите трябва да изпитват обич? Когато погледнем Русия в огледалото "Уикилийкс", понятието “енергийна сигурност” внезапно придобива и буквален смисъл. Не просто (и не само) като диверсифициране на енергийните източници, за да няма “спиране на кранчето” от Москва, но и като препятствие пред руските криминални структури, които навлизат в региона тъкмо през енергетиката.

Известно е, че руснаци купуват имоти в България. Не е известно обаче какъв е процентът на руската собственост в страната. Защото руска собственост означава руско присъствие. Всеки знае, че стъпвайки в България, Русия стъпва в ЕС и в НАТО. Ако днес руската преса безгрижно твърди, че 12% от българите имат във вените си руска кръв, какво ще се окаже утре? Че в България има значително руско малцинство? Добре позната е политиката на Русия да прониква в други държави чрез манипулации с малцинствата.

Българинът е русофил, защото е русофил!

В българското общество безкритично се мълчи по много въпроси, липсва дебат по важни обществени теми. Но това не означава, че някой има право да говори от името на българите и вкупом да ги определя като русофили. Подобни клишета рядко се подлагат на критична преоценка.

Българинът е русофил, защото е русофил. Оттук: България остава в зоната на руския интерес, защото населението й е русофилско. Това е доста опасна подмяна, историко-политически детерминизъм, който завинаги обрича България на една и съща, неизбежна съдба. От нея имат интерес онези среди вътре в България, които теглят страната на Изток в противовес на прозападните й ориентации.