България и ЕС: първите 10 години и след това

В Берлин се провежда голяма политическа конференция под надслов "България 10 години след приемането в ЕС и в навечерието на европредседателството през 2018 година". Тя е организирана съвместно от германското дружество за Югоизточна Европа, фондация "Конрад Аденауер", Германо-българския форум и Източния съвет на германската икономика. За първия ден от конференцията информира Александър Андреев:

Конференцията беше открита от двама политици, които имат сериозна тежест в Германия: социладемократа Гернот Ерлер, бивш заместник-министър на външните работи, а сега председател на Германо-българския форум, и християндемократа Ханс-Герт Пьотеринг, бивш председател на Европарламента и президент на фондация "Конрад Аденауер". Говорейки за политическата ситуация в България, Гернот Ерлер остроумно прехвърли паралел към сегашната политическа криза в Берлин. В България се смениха три правителства, имаше и парламентарна криза през последните години, каза той, но в момента ние като германци като че ли нямаме право да го правим на въпрос. Ханс-Герт Пьотеринг пък недвусмислено похвали праволинейния проевропейски курс на сегашнато българско правителство на фона на противоположните тенденции, които се наблюдават в други страни от бившия Варшавски договор. Той каза, че преди седмица е бил в София и е обсъдил с премиера Бойко Борисов бъдещото българско европредседателство. "Ключовата дума е доверие", подчерта Пьотеринг, говорейки за европейската политика на България и нелеките въпроси, с които тя ще се сблъска по време на европредседателството.

България и Западните Балкани

По време на последвалата дискусия бързо изкристализира една основна тема: европейската перспектива на Западните Блакани и ролята на България в това взаимно сближване. Пьотеринг припомни, че Европейският парламент е бил много благоразположен към приемането на България и Румъния преди повече от 10 години, но намекна, че само едната благоразположеност не е достатъчна, тоест – че приемането на западните съседки на България трябва да се извърши при строго спазване на критериите.

Участниците в дискусията бяха единодушни по два въпроса. Първо - за България е добре държавите от Западните Балкани да влязат относително бързо в ЕС, макар че други страни-членки са далеч по-скептични. И второ - България притежава ноу-хау за тези държави, познава ги географски, исторически, културно и манталитетно и може да бъде добър посредник (макар и не решаващ фактор) за тяхното присъединяване.

Точно това подчерта и първият оратор на конференцията, заместник-министърът на външните работи Георги Георгиев. Той припомни освен това, че българите са сред европейците, даващи най-голяма подкрепа на ЕС, както и че страната им се намира на кръстопът на различни европейски проекти - енергийни, инфраструктурни и политически.

"Четете български писатели!"

По повод европейската перспектива на Западните Балкани политологът Даниел Смилов припомни, че ЕС като "мека сила" може да упражнява много силно влияние върху кандидатките за членство и даде пример с България, която е постигнала най-големите си успехи именно преди присъединяването си към ЕС. А бившата еврокомисарка и вицепремиер Меглена Кунева призова към сближаване и кохезия в такива области като науката и образованието и емоционално пледира за културен обмен. "Трябва да четете българските писатели, да слушате българските оперни певци и певици и да гледате българските филми, за да ни видите, чуете, разберете и обикнете", каза Меглена Кунева.

Днес голямата конференция в Берлин продължава с дискусии за резултатите от присъединяването на България към ЕС, за съдебната реформа, за икономическите отношения между Германия и Блъгария, за участието на България в общата външна политика и сигурността, както и за българското европредседателство.