"България е заразена с вируса на порнографията"

Рецензиите, появили се в немскоезичната преса, хвалят хапливия език и безпощадния сарказъм в книгата, насочен към всички, но най-вече към България. Някои критици все пак поставят и въпроса, дали пък преобладаващият фарс не е за сметка на съдържанието. Маринела Липчева разговаря със Сибиле Левичаров за новата й книга.

Госпожо Левичаров, главната героиня във Вашия роман пътува в кола със сестра си из родината на баща си - България. Доколко е автобиографичен този роман?

"Баща ми е дошъл в Германия в края на 30-те години и се е установил в съвсем малка колония на български емигранти в Щутгарт. Той се самоуби, обеси се, и в книгата се разказва за това, за тази семейна история. Всичко останало обаче е, разбира се, измислица."

Главната героиня пътува из България, за да се оттласне от историята за самоубилия се баща, но и може би, за да го разбере постфактум. Мислите ли, че произходът е наистина толкова важен за една личност?

"В крайна сметка не мисля, че е така. Човек все пак има много възможности за избор в днешния свят, в който има толкова много движение. Така че детерминирането по произход не е толкова голямо. Това важи и в моя случай."

В романа Ви обаче има едно изречение, което, цитирам по памет, гласи: "Омразата към бащата и омразата към страната са преплетени...." Защо, след като сега твърдите, че произходът не е определящ за една личност?

Любовта и омразата вървят ръка за ръка

"Има много тясна връзка между двете, това е ясно. В книгата става дума за изпълнената с разочарование обич на детето към бащата. Знаем, че любовта и омразата вървят заедно. Една друга страна, която няма нищо общо с баща ми, не би могла да ме предизвика така силно. Аз съм много критично настроена и спрямо швабското, с което съм израснала. Това са разочарования. Иска ти се роднините ти да живеят достоен живот и е ужасно, когато това не е така."

Главната героиня "бълва отрова", както пише в романа, по адрес на всичко и даже кокетира с това. Разбира се, това е израз на разочарованието й от напусналия ги рано баща, на болката й. Но не е ли прекалено детинска тази реакция за една над 50-годишна жена като героинята Ви?

"Не мисля, че това е детинско, защото в романа има много места, които карат читателя да види, че главната героиня не е глупава. Има много места, от които става ясно, че това е една измислена конструкция, която е свързана с образа на бащата и има малко общо с реалността. Това от една страна. Но от друга - за скептичното отношение към тази държава има основания, при това много големи. Чувствата изострят представената действителност. Погледът към страната е въпреки това - поне на моменти - реалистичен."

Книгата Ви е изпълнена с гротескни ситуации и ирония, които понякога доставят удоволствие на читателя. Много точни са и описанията на материалната и духовна пустота, които са обхванали една посткомунистическа страна като България. Не мога да не цитирам обаче и изрази като: "ужасна, тъпа страна", "тук жените сигнализират едно: ние сме курви", "българският е най-отвратителният език в света", героинята Ви се отвращава от "славянските езици"... Дали не удряте под пояса?

"Това е роман! Внимание! Разчистването на сметки и преувеличенията са присъствали винаги, макар и не задължително, в един роман. Авторът му има право на радикално субективен поглед, а читателят - да му вярва или не. Не мисля, че има читател, който е с всичкия си, и взема подобни изрази абсолютно на сериозно..."

Разложени форми на себеизява

Да, но в тази книга няма други така плътно изградени характери като главната героиня, няма кой да й опонира достойно по един или друг начин...

"Разбирате ли, тук става дума за шаблони от детството, те са си такива..."

Те са си останали такива у една 50-годишна жена? Това едва ли говори за особено висока интелигентност.

"О, аз мисля, че да! Читателите на художествена литература имат ясно отношение към иронията. Никой не може да повярва, че това са изрази, които трябва да се разбират буквално!"

Е, това сигурно би успокоило българските читатели на книгата, които вече се възмущават по интернет-форумите от това, че се отвращавате от езика, както и от заключения като "жените сигнализират, че са проститутки"...

"Но наложилият се образ е такъв, погледнете телевизията! Не познавам по-разложена форма на себеизява на жените както там! Ами погледнете тамошните млади момичета! Обществото е заразено напълно с вируса на порнографията, но това, впрочем, е навсякъде в страните от източния блок. Порнографският код е невероятно добре развит!"

Последният ми въпрос: ще дадете ли книгата си да бъде преведена на български?

"Това не зависи от мен! Не мисля, че ще се стигне дотам, но няма да имам нищо против."

А защо си мислите, че "няма да се стигне дотам"?

"Не знам, но мисля, че тази книга все пак стряска, че тя е все пак за германските читатели, не знам ... досега тя не е преведена."