България - една "малка Гърция"?

Като че ли целта, към която правителствените шефове от ЕС се стремят от години насам, сега им се изплъзва. Става дума за еврото, за този велик общоевропейски проект, който е обаче сега на глинени крака. Кризата в Гърция даде ясно да се разбере, че икономическите различия в Евросъюза могат да се превърнат в сериозен проблем. Гърците са принудени да намалят заплатите и цените, за да станат отново конкурентносопособни, а държавният бюджет трябва да се свие с 2%, което задълбочава още повече икономическата криза.

Скоро в евро-чакалнята?

Според премиера на Литва Андриус Кубилиус 2% са нищо. Той подчертава, че неговото правителство се е справило с поставените задачи и е съкратило бюджета през миналата година с цели 9%, а тази година - с 5%. И всичко това за да защити обменния курс на еврото, за да изпълни критериите от Маастрихт и най-късно до 2014 година да може да въведе еврото. Според Кубилиус еврозоната би направила голяма грешка, ако заради гръцката криза постави нови критерии за страните-кандидатки.

Сред страните, изпълнили критериите, е и България - така гласи оценката на Международния валутен фонд. При това положение София иска още през първата половина на тази година да кандидатства за приемане в т. нар. валутен механизъм II, т.е. в евро-чакалнята. Ако се стигне дотам, България може да бъде приета в еврозоната през 2013 година. Принципно погледнато, България не би трябвало да среща каквито и да било проблеми, тъй като левът е вързан за марката, респективно за еврото, от 1997 година насам.

Който влязъл, влязъл?

На практика обаче нещата изглеждат съвсем различно, особено след гръцката криза. Бързото разширяване на еврозоната плаши все повече нейните членове. В тази изнервена обстановка надали ще се стигне до бързо решение за въвеждане на еврото в още страни, още повече, когато съмненията спрямо тях далеч не са напълно изчистени. Така че няма да е учудващо, ако броят на страните в еврозоната никога не надвиши сегашните 16...