България: добра екология, лоша социална политика

Както вече съобщихме, авторитетната фондация „Бертелсман” представи мащабно изследване, посветено на перспективите за бъдещето пред 41 държави, членуващи в ОИСР и ЕС. България е на 35 място, неочаквано изпреварваща четири държави от ЕС. В изследването, озаглавено „Индекси за устойчиво управление”, България се нарежда пред Унгария, Хърватия, Кипър, Турция, Мексико и Гърция. А непосредствено над България в таблицата са Румъния и Чили.

Икономика и социална политика

По показателя „икономическа политика” България е поставена на 34-то място. Авторите посочват, че в страната има стабилизиране на макроикономическите показатели. Безработицата намалява, пазарът на труда е гъвкав, дефицитът е под контрол.

По-зле изглежда положението със социалната политика – тук България се намира на предпоследното 40-то място. Причина за тази ниска оценка са значителните пропуски в мрежата за социална сигурност, неравенството в доходите, слабостите в образованието. „Системата има трудности в приобщаването на малцинствата, чужденците и хората с образование под средното равнище. Не съществува цялостна интеграционна политика, широко разпространена е ксенофобията, която създава неблагоприятни условия за мигрантите”, констатира изследването. В него четем още, че качеството на здравеопазването в България не е високо, а по-добри грижи получават онези пациенти, които плащат за здравните услуги. Критика се отправя и към осигуряването на грижи за децата и към пенсионната политика.

В областта на еко-политиката България се нарежда на много доброто 16-то място – най-вече поради усилията да се поправят щетите, нанесени в епохата на НРБ, поради ниските емисии на въглероден двуокис и политиката за насърчаване на възобновяеми енергоизточници.

Демокрация и изпълнителна власт

35-то място заема страната по показателя „Демокрация”. Авторите на изследването посочват като пример въведеното преференциално гласуване, което дава възможност за по-голям избор, но и обърква гласоподавателите. Амбивалентна е оценката им и за системата за партийно финансиране и възможността да се провеждат референдуми. „Много частни медийни фирми са собственост на бизнес-групи с държавни поръчки, които осигуряват благоприятно отразяване, за да получат поръчките. Структурата на собственост често е непрозрачна”, четем още в изследването. Сред слабостите на българската демокрация се посочват още дискриминацията на ромите, на мюсюлманите и на чужденците, бавната съдебна реформа и неефективната борба срещу корупцията.

В рубриката „Капацитет на изпълнителната власт” България се класира на 36-то място. Авторите смятат, че сегашното правителство вече се справя по-добре с усвояването на еврофондовете и борбата срещу дефицита. А като „Благонадеждност на изпълнителната власт” България стои дори още по-добре: на 32. позиция. Но и тук има критични оценки: „Интересът на гражданите към политиката значително се повиши по време на протестите през 2013 г., но оттогава е фокусиран единствено върху няколко сегмента от политиката, които засягат големи групи хора. Политическата информираност е неравномерна. Медиите в повечето случаи не успяват да осигурят надеждна информация с високо качество”, пишат авторите на изследването „Индекси за устойчиво управление”.