България: да можеш да чакаш

Анализ на Георги Папакочев:

В разгара на предизборната си кампания френският президент Саркози, който се бори за втори мандат, предупреди, че страната му ще напусне Шенгенската зона, ако до една година в нея не бъдат направени структурни реформи, подобни на приетите наскоро за общата европейска валута. „Не бива управлението на миграционните потоци да се оставя в ръцете единствено на технократите и съдилищата”, обяви на митинг Саркози и допълни, че в сегашната социална и икономическа ситуация Европа трябва да „овладее влизанията на нейна територия”.

Само няколко дни преди това изявление Германия и Австрия настойчиво поискаха от разклатена Гърция да засили контрола по границата си с Турция и също предупредиха, че е възможно да възстановят проверките по собствените си граници, ако Атина не овладее притока на нелегални имигранти в Шенгенската зона. По този повод австрийската вътрешна министърка Йохана Микъл-Лайтнер оприличи гръцко-турската граница с „отворена врата на хамбар”, а германският й колега Ханс-Петер Фридрих обобщи, че подобни неща ще продължават да се случват „докато една държава няма достатъчно възможност да пази добре границите си”.

Марица, Еврос и Мерич

Независимо от предизборния контекст на „анти-шенгенския” ултиматум на Саркози и дежурното нахокване на Гърция от страна на Австрия и Германия, двете послания едва ли са окуражителна новина за България и Румъния, които години вече безуспешно чакат да бъдат приети в свободната от граничен контрол зона. От една страна споменатите изблици са знак, че безпокойствата на големите държави около незатихващите имиграционни вълни към Европа се засилват до степен, която неизбежно ще доведе до структурни промени в управлението на Шенгенската зона.

От друга страна евентуалното превръщане на България и Румъния във външна граница на Шенгенското пространство ще бъде свързвано все повече не само географски, но и икономически с упоритата неспособност на Гърция да овладее имиграционните канали покрай граничната река Марица, която гърците наричат Еврос, а турците - Мерич.

За атовете и магаретата

Нека си припомним и думите на холандския министър на миграцията Герд Леерс, който през декември предупреди, че „онова, което се случва в Гърция, не бива да се случи и в България”. С тези думи той визираше тъкмо българския граничен контрол - независимо от уверенията на София, че държавата вече охранявала външните си граници „в пъти по-добре от редица членки на Шенген”, и въпреки съвместната българо-холандска полицейска операция „Посейдон” на българо-гръцката и гръцко-турската граници.

Сега, в очакване „с търпение и отговорност” /по определението на президента Плевнелиев/ на по-благоприятен мониторингов доклад на ЕК през юли и на благоволението на Съвета на министрите през септември да се върне към темата за българското членство в Шенген, официална София силно се надява на решение за сваляне поне на морските и въздушни граници в зоната. Същевременно няма да е зле българските власти да си припомнят и поговорката, че „когато атовете се ритат, страдат магаретата”. Или казано другояче: да разчетат правилно новия шенгенски код „червено”.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Д. Попова-Витцел