България: атом за народа

Повечето българи одобряват атомната енергия. Нещо повече: мирният атом е така популярен в България, че президентът Първанов, който също е сред привържениците, излезе с идеята българите да гласуват по въпроса за изграждането на втора АЕЦ. Първанов, който обикновено има много добър нюх за популярното, предложи предстоящите наесен президентски избори, в които той няма повече право да се кандидатира, да бъдат обвързани с референдум за АЕЦ Белене.

Проект под лоша звезда

Въпреки катастрофата в Япония е сравнително сигурно, че привържениците на проекта ще се наложат. Онова, което в хода на преговорите за еврочленството настрои иначе необичайно въодушевените от ЕС българи най-много против Брюксел, бе поетото от София задължение да спре два от реакторите на АЕЦ Козлодуй заради съображения за сигурност. Защото българите, най-бедният народ в ЕС, свързват атомната енергия не с аварии, а с евтиния ток, от който нямат никакво желание да се откажат.

Само че още от самото начало проектът Белене стоеше под лоша звезда. Още от 90-те години българските политици обещаваха изграждането на втора АЕЦ при Белене на р. Дунав. Но едва премиерът социалист Станишев, който бе на власт от 2005 до 2009, се зае сериозно с това начинание. Подписан бе договор с германския енергиен гигант РВЕ, въпреки протестите на българските природозащитници, че Белене се намира в земетръсна зона.

Малко по-късно обаче РВЕ се оттегли от проекта и на преден план отново излезе руският полудържавен концерн Атомстройекспорт. Подписани бяха декларации и договори, но двете страни не можаха да се споразумеят по всичко - например по това колко ще струва изграждането на централата. Според българските медии руснаците искали 6,3 милиарда евро, докато правителството на Борисов давало най-много 5 млрд.

Но разликата от 1,3 милиарда евро не е единствената пречка. След станалото във Фукушима премиерът Борисов, за когото се говори, че ценял извънредно много прагматизма на германската канцлерка Меркел, се обяви - подобно на нея - за тримесечен мораториум върху проекта Белене. И наистина тази седмица бе подписана декларация, според която двете страни ще посветят следващите три месеца изключително на обмислянето на допълнителни мерки за сигурност на реакторите. Паралелно обаче бе съгласувано, че независимо от резултата от предстоящите проверки България се задължава да сключи обвързващ договор с руската страна.

Кой да ползва целия този ток?

И все пак не е сигурно как ще се развият нещата. Българските противници на проекта Белене - има и такива - се надяват, че цялата работа ще се разпадне. Те изтъкват, че в България и без това има все по-малко потребители за ток от Белене. Защото българската икономика може да се похвали наистина със стабилен растеж, но броят на жителите намалява както в никоя друга страна на Европа. А за износ на ток в съседна Турция, където икономиката и населението растат, не може и дума да става: Анкара планира изграждането на собствени АЕЦ-и.