Българите - удовлетворени, но не особено щастливи
5 януари 2009Що се отнася до качеството на живота, а по този начин и до удовлетвореността, в ЕС има неимоверни разлики, гласи един от централните изводи на проучването. Все още съществува широко разтворена ножица между старите и новите страни-членки, както и между Севера и Юга. Най-щастливи съгласно анкетата се чувстват датчаните, следвани от шведите, финландците и норвежците. Люксембург е на шесто място. На противоположния край на скалата се намират българите, унгарците, литовците и португалците.
Усещанията за щастие и за удовлетвореност от живота обаче са две съвършено различни неща. Така например българите, унгарците и литовците наистина не са особено щастливи, но са доста удовлетворени. Колкото повече се отива към заемащите челните места скандинавски и богати страни, толкова по-малко широко зее
ножицата между щастие и удовлетвореност
Важен фактор за качеството на живота на хората е жизненият стандарт. И тук различията са огромни. Безспорен водещ е Люксембург в това отношение. За Великохерцогството изследователите са установили среден доход на домакинство, който е два пъти по-висок от средния за целия ЕС. На второ място е Норвегия, следвана от Ирландия и Холандия. На опашката са новоприетите в ЕС България и Румъния. Не е учудващо, че най-заможните страни до една са от клуба на 15-те стари членки. Като се изключат Гърция и Португалия, в тези страни доходите са над средните за цялата общност.
Проблематични са освен това неимоверните разлики в доходите в самите страни. Най-големите ножици са регистрирани в Латвия: най-богатите латвийци печелят 8 пъти повече от най-бедните. Най-малки са тези вътрешни различия в Дания, Словения, България и Швеция, където най-богатите граждани печелят само 4 пъти повече от най-бедните.
Проучването обаче дава ясно да се разбере, че семейството е най-важният аспект за качеството на живота. Само че задачите в рамките на семейството са разпределени твърде неравномерно. Тук бият на очи не толкова разликите между отделните страни, колкото различията между половете.
Жените поемат повечето задачи в семейството
Средностатистически жените в 27-те държави-членки отделят по 33 часа седмично за обгрижването и възпитанието на децата. При мъжете тези средностатистически часове са едва 18. Жените прекарват още 18 часа на седмица в готвене и домакинска работа, докато мъжете се ограничават с 10 часа. Проучването обаче почти не прави разлика между между мъжете и жените, когато става дума за съвместяването на професията и семейството.
Друг решаващ за качеството на живота фактор е медицинското обслужване. В целия ЕС 25 на сто от анкетираните са на мнение, че са твърде отдалечени от най-близкия лекар или здравно заведение. При това по принцип хората с по-ниски доходи срещат повече трудности при достъпа си до системите на здравеопазването, сочи проучването. Общо взето гражданите на старите страни-членки на ЕС поставят на здравеопазването по-високи оценки от хората в новите страни-членки.