Българите - разкъсани от вътрешни противоречия

От 1957 година е в Германското външно министерство, работи в отделите за Африка, за източноевропейските страни, за европейската интеграция, дипломатка е в Калкута, Тел Авив, Конакри. От 1991 до 1995 година е посланичка в София и след това се пенсионира: Кристел Щефлер, на 78 години. Първите й контакти в България не са трудни:

“Хората, с които исках да говоря, бяха благосклонни и отзичиви. През целия си мандат в България имах лесен достъп до ръководните личности и до всички от по-нисък ранг, както и с населението. Населението проявяваше интерес към контакти, а ръководните личности имаха желанието да изложат позициите си и да изслушат съвет. Някои искаха да узнаят как би трябвало да се извършват определени процеси. И с мнозина водих вълнуващи и ценни дискусии.”

Как успява да проникне в манталитета на българите?

“Това не беше трудно. Първото правило е да изслушваш. Не да говориш, а да изслушваш. На всички равнища – от обикновените хора до ръководните политици. Пътувах често из България и имах контакти с различни кръгове – в политиката, икономиката, администрацията, културата, църквата и всекидневието. Така скоро проникнах в манталитета на хората, почувствах колко са разкъсани от вътрешни противоречия, от преживяното в миналото, колко обнадеждени и същевременно отчаяни са обикновените хора. Тъжно ми бе ми да установя, как голямата им надежда, че скоро животът им ще се подобри, все повече линееше, тъй като ръководството взимаше все по-рядко ясни решения.“

През годините, в които Кристел Шефлер е посланичка в София, СДС е разкъсван от центробежни сили. Трудно е да се управлява. Ако се направи сравнение с други посткомунистически държави в този период – като Чехия или Полша – според нея комунизмът е по-дълбоко вкоренен в българското общество.

“За това имаше две причини. От една страна имаше слабо упование в религията. Бе изминал половин век без авторитетни църковни личности. Протестантската църква бе изгонена от страната, а Римокатолическата вегетираше. Българинът знаеше, че ако демонстрира религиозност, ще бъде ощетен от политическото ръководство. Освен това за разлика от другите комунистически държави

България бе много тясна обвързана със Съветския съюз

и се придържаше към неговия курс – донякъде в същата степен както ГДР. Знаем, че Тодор Живов бе предложил на Москва България да стане съветска република.“

Като свидетелка на мандата на правителството на Беров, Кристел Щефлер оценява политиката му като връщане назад.

“Беров не разполагаше с политическа свобода на действие. Толериран от комунистите, той ръководеше експертно правителство и беше безпартиен. Комунистите – така смятам аз, го използваха като фигура, под чиято мантия им се удаде да разширят позициите на властта си и да спечелят нов позиции, без да носят политическа отговорност за делата си. Политическата отговорност носеше Беров. През двете години на управлението му България се върна назад по поетия път на икономическите реформи и главно на съдебната реформа. Отначало настъпи стагнация, което позволи на старите кадри зад кулисите да предприемат това, което не бяха успели в бурните години от 1989-а до 1991-ва. Те си осигуриха привилегии или поне онези позиции, от които по-късно се сдобиха с влияние в различни сфери. И така не беше изненадващо, че след мандата на Беров те спечелиха изборите и се наложиха като доминираща сила в парламента.”

Как германската дипломатка вижда ролята на президента Желев по това време?

“Той беше вече президент, когато пристигнах в България. И беше стабилизиращият елемент в страната. Цялото политическо ръководство в България нямаше опит в управлението, в подхода към западноевропейците. Всичко беше ново, всичко трябваше тепърва да се научи – това се отнасяше и за президента. В първата година на мандата ми Желев предприе официално посещение в Германия и аз го придружих. Бях свидетелка как той преработваше новите впечатления и колко трудно му бе – та нали преди това бе работил като учен, анализирайки националсоциализма и фашизма в Германия. Сега трябваше да възприеме, да вникне в новия образ на Германия .

Ръководните личности в България имаха много малко време, за да усвоят нови умения, те бяха принудени незабавно да пристъпят към действия. Възхищавах се на Желев, на готовноста му да се учи, да възприема нови идеи и методи. Той често канеше нас, западните посланици, поотделно или групово от страните-членки на Европейския съюз. Често разговаряхме с него в Бояна. Президентът Желев предприе големи усилия да създаде доверие към България и да повдигне престижа й сред нас. И същевременно да вникне в начина на мислене и действие на западните страни и в хода на процеса на европейската интеграция. Той бе

удивително отворен за западния начин на мислене

но все пак трябваше да се наваксва много. Та нали бяха изминали 45 години, в които той бе живял в друга система, с други методи на работа.”

Разединението, разпадането на политическите партии, бе един от кардиналните проблеми на България по това време – констатира Кристел Щефлер:

“Това се дължи на политическата култура. И не е чудно, че и в други източноевропейски страни има тази партийна разпокъсаност. Всеки се надява най-после да се добере до власт и да постигне това, което до тогава не му се е удало. Обаче това не е възможно без политическо обучение. Аз разчитам на младото поколение, което по моето време бе обърнало гръб на политиката, не се интересуваше за дейността на парламента, не искаше да се ангажира политически. Много важно е обаче тези млади, отворени към света и демократично ориентирани хора, които имат понятие от глобализацията, да влязат в партиите и да се включат в политическата работа. През целия ми мандат в България бях силно обезпокоена и още съм обезпокоена, че политическите управници се съобразяват твърде малко с потребностите на измъченото население.”

А населението, хората, бяха ли те зрели за развитието?

„Не, населението не бе зряло за развитието. Който 45 години е бил управляван дитаторски, както бе в България, се е отказал от всякаква отговорност. Това е една от характерните български черти -

българите отхвърлят да поемат отговорност

Според Кристел Щефлер едно от силните места на българите е тяхната издръжливост:

„Освен това те имат толкова много дарби – технически и креативни. Хората на изкуството, художниците и музикантите са много надарени и бързо ще се приспособят към новото време. В това не се съмнявам. Българите са много интелигентни и се отличават с големи научни способности. Известно е, че при тестове и конкурси българите се нареждат обикновено на челните места. Като тяхна слабост мога да отбележа липсата на амбиция за лично издигане. Слабата готовност да поемат отговорност.“

Свикнали са – така смята Кристел Щефлер – да бъдат ръководени и са склонни към резигнация, към примирение. И социалната им съвест не е високо развита.

С това приключваме фрагментите от разговора с германската посланичка в София от 1991 до 1995 година. Цялото интервю ще бъде публикувано в книга, която ще бъде издадена в България.