Българите посрещнаха Меркел като царица
12 октомври 2010В България германската канцлерка получи седмата си докторска титла; Българите посрещат Меркел като царица; Ласкателства на всеки ъгъл - това са само някои от заглавията в германския печат, отразяващи вчерашното посещение на федералната канцлерка в България. Най-често тиражираната новина по този повод е изказването на Меркел, според което оценката за присъединяването на страната към Шенген ще бъде честна и справедлива. Темата е отразена от агенциите ДПА, АП, КНА, вестниците Билд, Дер Щандарт, ФАЦ, Зюддойче Цайтунг и много други печатни и онлайн издания.
Германските медии не пропускат да споменат и похвалите на канцлерката, изречени относно напредъка на България в борбата срещу корупцията и престъпността. „Нашата канцлерка обаче бе резервирана”, пише Ханделсблат и продължава: ”Защото Меркел знае какво искат българите от нея. В София тя бе посрещната като царица. Навсякъде, където се появеше, се сипеха ласкателства. Тя бе отрупана с подаръци и титли.”
По същата тема порталът Nachrichten.rp-onlne.de пък пише следното: „Бившият бодигард Борисов знае кои са най-големите проблеми на България. Държавникът се представя като твърдолинеен политик - той обяви нов закон, съгласно който имуществото на мафиотите ще бъде отнемано. Освен това, съвсем подходящо по време на посещението на Меркел, той съобщи, че са разбити две престъпни мрежи - за нелегално печатане на пари и за контрабанда на цигари”, отбелязва изданието.
Темата за посещението на Меркел в България е засегната и в коментар на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. В статията, озаглавена "Основателна предпазливост" се отбелязва, че е разбираемо желанието на българското правителство да постигне членство на страната в Шенген. Защото "шенгенската зона е нещо като вип-салон на ЕС. И ако Гърция има право да го ползва, то защо не и България?!", пише ФАЦ. По-нататък четем, че предпазливият подход на старите страни-членки е все пак разбираем. Фактът, че България е част от Европа, е неоспорим. Но онзи, който е попадал в ромски квартал в покрайнините на някой български град, със сигурност се е питал дали все още се намира на европейска територия...
Агенция AП и сайтовете euronews.de, tagesschau.de и duckhome.de публикуват данни за броя на чужденците, заселили се в Германия през 2009 година. От 606 000 имигранти, регистрирани от Федералната статистическа служба, 58 процента са от страни-членки на ЕС. Най-голям процент представляват поляците - 123.000. През 2009 в Германия са се заселили 56.000 румънци и 29.000 българи, както и около 26.000 унгарци.
Порталът Bz-berlin.de пък посочва, че сред чуждестранните предприемачи в германската столица най-висок е броят на турците - с 6.500 регистрирани фирми. На второ място са поляците с 6.300 фирми, трети са виетнамците - с 1.780, а българите се нареждат на четвърто място - с 1.600 фирми. Непосредствено след тях са италианците.
В публикация на агенция ЕПД четем, че всеки четвърти европеец трепери за работното си място. Най-голям страх от евентуална безработица изпитват жителите на балтийските страни. В Литва например 58 на сто от гражданите имат подобни притеснения. Подобно е положението и в България, Румъния, Гърция и Малта. Най-притеснени се оказват занаятчиите и социалните работници. Данните са от изследване на Евробарометър.
На сайта на агенция KНA и в австрийския Дер Щандарт четем, че според изследване на Европейската служба за основни права, в повечето страни от ЕС членовете на малцинствата се чувстват дискриминарни от полицията. В Германия например вероятността полицаите да спрат за проверка турци или мигранти от бивша Югославия е двойно по-висока, отколкото при останалите граждани. Доста по-уважавани се чувстват членовете на малцинствата в България, където само два процента от ромите смятат, че полицията ги спира за проверка заради етническата им принадлежност.
В ЕС най-много антидепресанти вземат португалците, а най-малко - германците, гърците и българите, става ясно от най-новото изследване за психичното здраве на Европейската комисия, данни от което публикува агенция ДПА. През последните 12 месеца 15 на сто от португалците са посягали към лекарства, за да подобрят настроението си - двойно повече от средния показател за ЕС, който е 7 на сто. Най-малко е потреблението на антидепресанти сред германците и гърците (3 процента), както и сред българите (4 на сто).
Зюддойче Цайтунг помества статия под заглавие „Книжка по поръчка”, посветена на фалшивите шофьорски книжки от България. „Явно все повече хора шофират без въобще да са изкарали шофьорски курс. Досега в Германия са отнети 87 шофьорски книжки, издадени в България. Те се продавали в пакет на цена между 1.500 и 2.800 евро, който включва и фалшиво удостоверение за престой в България”, четем там.
От испанския Ел Паис разбираме, че почти половината (46,3 на сто) от българите на възраст между 25 и 35 години живеят при родителите си. Словения обаче е европейски шампион в това отношение - с 49,5 на сто.
Сайтът за икономически новини от Балканите Balkans.com пише, че през август България е увеличила износа към страни от ЕС с 47,6 на сто спрямо същия период на предходната година.
Руският сайт Tourist.ru помества статия със заглавие „Как да преживееш в България с 500 евро на месец”. В нея четем, че за да изкараш 30 дни с 500 евро не е нужно да отидеш на края на света - достатъчно е да заминеш за България. В статията се споменават цените на апартаменти, къщи, храни, интернет, телефон и други разходи.
В подобен контекст е и публикация в испанския сайт skyscanner.es, според която срещу един месечен наем в Барселона (806 евро) можете да живеете 6 месеца в апартамент от 60 квадрата в покрайнините на Варна. В Комсомольская правда пък четем, че тази зима скиорската почивка в Алпите излиза по-евтино, отколкото в България или Андора.
В сайта Freiewelt.net се натъкваме на статия за измеренията на бедността в Европа. "Няма общовалидни критерии за бедността в ЕС", пише там. "Защото в България например бедност означава да се молиш за насъщния и топла стая през зимата, докато в Германия бедност значи получаването на солидни социални помощи, включващи мебели и пари за цигари и алкохол."