Българите, нацизмът и процесът в Мюнхен

Тази седмица в Германия започна "процесът на века". В понеделник пред съда в Мюнхен се изправиха петима неонацисти, обвинени в убийството на деветима чужденци и една германска полицайка. Делото се следи с голям интерес от много краища на света. В България обаче не се знае много за него. Защо ли? Според културолога проф. Ивайло Дичев, основната причина за това е, че повечето българи проявяват слаб интерес към случващото се извън страната им. А всъщност мюнхенският процес би могъл да се повтори и в България, ако страната стане притегателна сила за емигранти от Азия и Африка, смята проф. Дичев. Той  уточнява: "Засега българската бедност елиминира подобна опасност, а местните футболни агитки и скинари се задоволяват с побоища над роми и хора с хомосексуална ориентация."

Комунизмът - по-лош от нацизма?

Побоища над роми и хомосексуални, нацистки "поздрави" по стадионите, изрисувани свастики по сградите - в България подобни прояви не са рядкост. Проф. Дичев има обяснение: "В България епохата на Хитлер все още се възприема като времето, в което е бил осъществен, макар и за кратко, националният идеал за обединение. Спомените за организации като "Бранник" се посрещат преимуществено с одобрение. Падането на омразния комунизъм, който се беше самообявил за "антифашистки", също допринесе за някаква "реабилитация" на фашизма, при това далеч не само в нашата страна. Вижте какъв подем преживяват неонацистките организации в Русия, която е най-засегнатата от нацистката окупация страна", подчертава културологът.

Българският неонацизъм си има и своята специфика. "И тя не се изразява толкова в споделянето му преди всичко в средите на футболни агитки и скинари, колкото в "съвместяването" му със символите на национално-освободителното движение", казва проф. Дичев. "По телата на футболни фенове можете да видите татуировки на свастики редом с образи на герои като Левски например. На трибуните по време на мач на "Левски" в деня, в който неонацистите честват рождения ден на Хитлер, се появиха свастики и "поздравления" за "празника". Тази провокация всъщност цели да подразни останалата публика и властта, опитваща се да гледа настрани от случващото се. Това е част от идеологията на младите неонацисти навсякъде по света. Появата им се дължи и на глобализацията, от която те се чувстват отхвърлени и търсят успокоение в "националната" държава. Само тя и нейният нацистки "ред" са способни да им дадат "национално" самочувствие и "закрила" от чужди и вътрешни врагове на "нацията"", твърди проф. Дичев.

Всъщност много от младите хора в страните от Източна Европа, вкл. България, са настроени много по-критично към "соца", отколкото към нацизма. "В тези страни в мненията по отношение на фашистката идеология се долавя дори известна толерантност", казва проф. Дичев, позовавайки се на резултатите от изследване за нагласите към комунизма и националсоциализма от двете страни на някогашната Желязна завеса. "С колегите от Франция и Германия, с които проведохме изследването, установихме, че на мястото на Желязната завеса сега се издига една "културна" стена между Изтока и Запада, изградена върху различното възприемане на двете лица на тоталитаризма. Изследването показа, че в Западна Европа хората са много по-критични към фашизма и не толкова спрямо комунизма, към който дори има и известни симпатии. Точно противоположно е отношението към тези режими в страните от бившия съветски блок", свидетелства проф. Ивайло Дичев. 

Гняв и изостаналост

Неговият колега доц. д-р Александър Кьосев казва, че възраждането на неонацизма е явление, което Европа отдавна познава. "Млади хора с нисък социален статус, недобро образование и не особено престижна работа са мнозинството сред актьорите на т.нар. крайно дясна политическа сцена. Маргинализацията и гневът им ги тласкат преди всичко към фашизма, защото той "съзира" истинския "враг" в лицето на чужденците, а също и в собствените "паразити" – главно евреи и роми", казва културологът доц. д-р Кьосев. Той допълва: "Нацистката символика и езикът на омразата са ефикасен метод веднага да бъдеш забелязан от околните и по този начин да получиш обществено внимание, различно от отношението, проявявано към "лузърите"."

В заключение проф. Ивайло Дичев казва: "Една от причините за изоставането на България по много от критериите за цивилизованост е обстоятелството, че българската история продължава да се използва от медиите, политиците и образователната система като средство за "напомпване" на националното самочувствие, а не като основа за размисъл и поуки. Все още възприемаме нашата история единствено като низ от славни моменти. А всъщност тя е сложна амалгама от възход и падение, от които засега не умеем да извличаме най-важните изводи", заключава професор Дичев.

Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева