"Българите могат!"

В модерните халета на Луфтханза Техник-София работят близо 600 български авиоинженери и авиотехници на средна възраст 29 години. За сравнение: през 2008-ма, когато се открива това най-голямо на Балканите авиоремонтно предприятие, работниците са били 250. Дори и през кризисната 2012-та фирмата назначава общо 100 нови специалисти.

"Много сме доволни!"

„В началото имахме по 1 000 кандидати за едно работно място. И сега не са малко. Правим внимателен подбор на хора от цяла България. Учудвам се, че колегите ми от Германия се оплакват от лошата професионална подготовка на българските специалисти. Поне за  нашия бранш това не е вярно. Висшите и средни учебни заведения в София и Пловдив, които подготвят инженери и техници за авиотранспорта, вършат отлична работа. Много сме доволни от професионалната квалификация на постъпващите на работа специалисти”, споделя главният мениджър на германо-българския джойнт-венчър д-р Рюдигер Хьобен-Щьормер. И допълва: „По специално разработени програми младежите преминават четиримесечен курс на обучение. В рамките на този курс те научават всичко за поддръжката на самолетите „Боинг“ и „Еърбъс“, които ни карат нашите клиенти - общо 50 авиокомпании  от Европа и Близкия Изток“, разказва Рюдигер Хьобен-Щьормер. Той е на възрастта на своите работници и не крие удивлението си, че в България има толкова много способни млади хора, на които може да бъде доверена една тясно специализирана и отговорна дейност, изискваща високо равнище на професионална подготовка.

Добро заплащане, добра работна атмосфера

„Решението за инвестицията в София взехме през 2006-та. Още в началото работата поеха българи, които дълги години бяха работили в нашата база в Ирландия. И те се справиха отлично. Към момента в София сме само четирима германци. Аз идвам от авиоремонтното ни предприятие в Хамбург и се гордея, че София е сред най-успешните и печеливши начинания на Луфтханза Техник“, казва д-р Хьобен-Щьормер. Той не крие, че високата конкурентоспособност на неговото предприятие се дължи не само на добрата организация и ноу-хау, но и на сравнително ниските производствени разходи. Макар че началните заплати в Луфтханза Техник-София са доста прилични - между 1 000 и 2 000 лева, заплащането на труда в София е много по-ниско, отколкото в Дъблин или Берлин.

„Все пак се съобразяваме със стандарта на живот тук. Но освен заплата, работниците ни получават и редица други бонуси. Кариерното развитие също е един от силните ни козове. Резултатът е, че годишно не повече от 10 души напускат фирмата в търсене на по-добра работа - главно в Германия“, разказва германският мениджър. И допълва, че българите не са като служителите им на Филипините например, които били готови да изоставят семействата си в търсене на работа в далечни държави. „Хората тук са привързани към семействата и приятелите си. Ние, разбира се,     не задържаме никого. Досега не ни се е случвало да няма желаещи за работа при нас“, казва д-р Хьобен-Щьормер.

Плюсове и минуси

„Бях чувал какво ли не за корупцията в България, но лично аз не съм я срещал. Даже не ми се е случвало катаджия да ме спира за подкуп. Но пък и аз никога не карам с превишена скорост. От нас никой тук не е поискал нищо“, твърди изпълнителният директор на Луфтханза Техник-София. И бюрокрацията не му пречи: „Германия е също една силно бюрократизирана държава, така че сме свикнали“, казва директорът. И добавя, че все пак има едно нещо, което наистина го вбесява: пътната настилка в българската столица…

"Оставам в България!"

33-годишният Тихомир Иванов е инженер. От Плевен е, а в София е завършил специалността „Авиационна техника и технологии“. Тихомир отговаря за „командването“ на една от петте поточни линии на Луфтханза Техник-София. „Работим във високоорганизирана производствена среда, която ни дава сигурност за утрешния ден“, споделя младият началник. „Доста хора от моя випуск заминаха за чужбина, но само трима си намериха работа по специалността. Имах договор за поддръжка на хеликоптери в Испания, но реших, че Луфтханза предлага най-добрите условия за професионално израстване. Именно тук получих международния си сертификат за ремонти на „Боинг”. Тук съм и заради средата, в която съм израснал - високите заплати не могат да я компенсират. Вижте с каква техника и в какви чисти производствени халета работим! Оставам в България!“

Автор: Н. Цеков; Редактор: Д. Попова-Витцел