"Българите дават много на Германия"

Германските медии не спират да пишат за притока на бедни хора от България и Румъния. Много българи и румънци се възмущават от тези публикации, защото смятат, че те подронват имиджа на висококвалифицираните и трудолюбиви българи и румънци в Германия. И защото, казват възмущаващите се, пришълците всъщност са роми - което до голяма степен отговаря на истината. За коментар по темата потърсихме германския посланик в България Матиас Хьопфнер. Ето неговата позиция:

"Миграцията от България и Румъния към Западна Европа не е нов феномен. Много българи следват или работят в Германия вече от доста време. И това много ни радва. Преди десет години отпаднаха Шенгенските визи, българите започнаха да пътуват още по-лесно и все по-често да се насочват към Германия. В края на тази година отпадат и последните ограничения за достъпа на българи до германския трудов пазар. Така че само малка част от българите в Германия принадлежат всъщност към етническата група на ромите. Освен това те имат същото право да се придвижват свободно вътре в ЕС, както и останалите граждани на Евросъюза.

Трудностите с ромите

Вярно е, че напоследък германските медии пишат подробно за трудностите в градове като Берлин, Дортмунд, Дуисбург и Манхайм. Трудности, които в един малък сегмент наистина са свързани с миграцията от Югоизточна Европа. В тези градове действително пристигнаха доста ромски семейства, които отчасти живеят при такива условия, че може да ти настръхне косата. Сдружението на германските градове наскоро би тревога, че някои общини вече трудно се справят с предизвикателствата, произтичащи от тази миграция. Друга част от истината е, че някои български и румънски роми стават жертва на гешефтари, които се възползват от тяхната неориентираност в Германия и им предлагат жилищна площ на прекалено високи цени или работа при твърде лоши условия. А понякога направо става дума за търговия с хора. Разбираемо е, че многобройните публикации по този проблем в германските медии предизвикаха известна фрустрация и разочарование у българите. Още повече, че наистина голямото мнозинство българи в Германия без никакво съмнение носят полза на страната. Това трябва да се каже съвсем ясно - и мнозина германски политици непрекъснато го повтарят. И все пак проблемите на „миграцията поради бедност” не бива да се подценяват.

Ето защо в тази област германското правителство си сътрудничи много тясно с българското. Опитваме се с общи сили да търсим решения. Например да използваме европейски средства от фондовете за интеграция на етнически малцинства. Става дума най-вече за мерките за училищно и професионално образование като главен ключ към икономическия успех - независимо дали тези мерки се взимат в България или пък в страната, в която емигрантите са се установили.

В моята всекидневна работа най-важното за мен е, когато водим дискусията за „миграцията поради бедност”, никога да не забравяме факта, че мнозинството българи в Германия си вършат добре работата - те постигат успехи и дават много на нашата страна. В Германия българските граждани са добре дошли", казва посланик Хьопфнер.

В неговата родина тонът в обществената дискусия задават така наречените „качествени медии”, които интерпретират всяка тема от различни гледни точки и провеждат сериозни собствени разследвания. Как изглежда на този фон положението в България, според посланик Хьопфнер? "Откакто влезе в ЕС, България за съжаление непрекъснато върви надолу в международните класации за свободата на печата - от 35-то място през 2007 година до 87-мо днес, последна сред страните от ЕС. Това определено е повод за тревога", казва Матиас Хьопфнер и добавя:

Задачата на медиите

"Повечето наблюдатели посочват най-вече три проблема. Първо - концентрацията на медийна собственост, като в същото време не винаги е ясно кой собственик кои медии притежава. Второ - много журналисти твърдят, че са поставени под натиск или са принудени да се самоцензурират, когато собственикът не желае да се публикуват материали по теми, които са му неудобни. Трето - има много проблеми с платени публикации и с влиянието, което оказват рекламодателите. Всичко това се отнася до по-голямата част от медиите, поради което в България съществуват само малко на брой качествени медии. „Качество” означава сериозна, професионална разследваща журналистика или новинарство, които задвижват политически процеси или оказват решаващо въздействие върху тях - това го има в много малко български медии, като онлайн-медиите вече минават в настъпление. Относително положителна роля в това отношение играят държавното радио и държавната телевизия. А и сред хората вече се надига силното желание да получават независима и висококачествена информация. Та нали всекиму е ясно, че политическо подобрение може да настъпи едва тогава, когато медиите започнат да информират необвързано и критично за същинското положение в страната, когато с помощта на медиите гражданското общество започне да осъществява трайно наблюдение над политическите процеси. За съжаление този възглед не помага да се увеличи интересът към малобройните качествени медии в страната. Добрата новина е, че вече има една много жизнена блогърска общност, а журналистите все повече се чувстват като силна гилдия със собствен професионален морал", отбелязва германският посланик.

Както в България, така и в някои съседни страни медиите играят доста нелицеприятна роля, когато става дума за малцинствените права. Хомофобия, антициганизъм, омраза към турците - това е едва ли не всекидневие. В същото време медийните потребители в България с радост поемат такива послания. Как да се излезе от този порочен кръг? Мнението на посланик Хьопфнер:

"Медиите носят голяма обществена отговорност. Те трябва да осведомяват хората какво се случва по света, как работят демократичните процеси, кои са основните демократични правила и какви са възможностите на отделния гражданин да въздейства върху процесите. Те са длъжни да вършат работата си почтено и съвестно. Примерите, които давате - хомофобия, антициганизъм и други подобни феномени в медиите - всъщност са класическа илюстрация на твърдението, че медиите не винаги се нагърбват с тази обществена отговорност. Да, критиката е важна, тя е част от работата им. Но критиката увисва, ако не се базира на уважение. Уважението към личността и към идентичността на всеки отделен човек е една от главните ценности в нашия Европейски съюз. Когато не демонстрират това уважение, медиите прекрачват отвъд границата и трябва да си носят последствията. В България това не винаги се случва. Показа го един скорошен гаф, когато журналисти по най-отвратителен начин поставиха ромите в един кюп с „животни”. Къде е Етичната комисия, къде е прокуратурата в такива случаи? В Германия имаме силни органи за саморегулация. Според мен в България тези органи все още нямат необходимата сила, за да се намесят ефикасно в подобни случаи. Много е важно освен това всеки отделен журналист да се чувства обвързан с Етичния кодекс, за да не се стига до такива проблеми", казва Матиас Хьопфнер.

Радикализиране?

Напоследък се налага усещането, че под влиянието на интернет традиционните медии по принуда се радикализират. Във форумите в интернет много често цари агресивно настроение, на мода са оплюването и хейтърството. Как си обяснява посланик Хьопфнер тази тенденция? Каква съпротива може да се окаже?

"В анонимните интернет-форуми хората често пъти имат усещането, че не подлежат на обществен контрол, поради което понякога пишат неща, които иначе навярно нито биха написали, нито биха изговорили, ако трябва да си сложат името. Феноменът съществува, но опитът показва, че интересът към крайните и предизвикателни изказвания бързо спада. Ето защо не мисля, че изхвърлянията в интернет непременно водят до радикализиране на традиционните медии. Може би се случва точно обратното. Журналистът има избор: или да се включи в надпреварата за възможно най-радикални изказвания (която задължително ще изгуби), или пък да спечели своите читатели с качеството на работата си. Той решава. Лично аз съм убеден, че правилен е вторият избор, че тъкмо той води до успех в дългосрочна перспектива. И вярвам, че това убеждение ще се наложи.

Освен това в интернет вече има не само негативни кампании. Ето един пример от Германия: наскоро Клаудия Рот претърпя поражение при гласуването за основен кандидат в листата на Зелените за изборите за Бундестаг. Веднага след това членове на партията стартираха в интернет позитивна кампания в нейна полза, за да й докажат, че Зелените въпреки всичко много я ценят. Казано накратко: в интернет ще срещнете всякакви човешки емоции, там се предлага невероятно многообразие от информация, там има и много качествени медии. А това е голям шанс - особено там, където не всички традиционни медии са изцяло независими. Просто отделният потребител трябва да се противопостави на споменатите вече тенденции - най-вече като „награждава” с вниманието си качествените писания и игнорира хейтърите", заключава германският посланик в България Матиас Хьопфнер.

Автор: А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел