"Българизация" в Гърция? Не съвсем.

Двама гръцки политици тези дни използваха България като единица мярка за бедност и изостаналост в ЕС. Заместник-председателят на гръцкия парламент Алексис Митропулос, който е от "Сириза", каза, че в Гърция не бива да се допуска "българизация". А неговата съпартийка Рена Дуру, губернатор на областта Атика, по същия не особено деликатен начин отговаря на въпрос на германското списание "Шпигел": "Няма да намерим решение, ако планът за моята страна е да смъкнем пенсиите до равнището на Хърватия и другите балкански страни или да ни изхвърлят от ЕС. Не може Румъния и България да членуват в Евросъюза, а Гърция да бъде изхвърлена от европейското семейство", каза Дуру.

И наистина: допреди няколко години гърците изпитваха съжаление за северната си съседка, където до 2008 г. БВП на глава от населението беше пет пъти по-нисък от този в Гърция, за заплатите да не говорим. Днес тази пропаст до голяма степен е заличена, затова пък гърците носят четири пъти по-голяма данъчна тежест и 23 пъти по-голям държавен дълг от българите. Нищо чудно тогава, че напоследък все повече гърци търсят спасение в някогашната си бедна съседка на север, се казва в репортаж на колегата Франк Хьофлинг, който тези дни посети гръцкия Сидерокастро и българския Петрич:

Как България стана привлекателна за гърците

През това лято София Николайду и нейният съпруг се канели най-после да завършат новата си къща, чийто строеж бившите гастарбайтери в Германия започнали преди пет години. В момента обаче освен малко градинска работа нищо друго не върви на строежа. В района на гръцкия град Сидерокастро строителните фирми и занаятчиите не приемат големи поръчки, тъй като никой не знае какво го очаква утре. Този район на Гърция никога не се е славел като място на заможни хора, но след пет години рецесия цялата икономическа дейност в Сидерокастро е напълно замряла.

Съвсем различна картина се вижда от другата страна на границата: в 30-хилядния Петрич бизнесът изживява бум - включително благодарение на кризата в съседна Гърция. Много български консултантски фирми се опитват да привлекат гръцки предприемачи. България им обещава не само стабилност, но и данъчна ставка от едва 10 процента.

Както посочва бизнес-консултантът Владимир Попов, най-атрактивни за гърците са ниските данъци и социални осигуровки, благодарение на които гръцките предприемач могат да си спестят две трети от фирмените данъци и над една трета от разходите за социални осигуровки. В същото време дори не се налага фабриката да бъде преместена в България. „Гръцките компании прехвърлят към България само паричните потоци, същинската им дейност си остава там, където е”, обяснява Владимир Попов.

Казано по друг начин: икономическият бум в Петрич се дължи на тъй наречените фирми-пощенски кутии. И колкото по-зле стават нещата при съседите, толкова повече гърци идват в България. Консултантското бюро на Владимир Попов обслужва около 50 гръцки фирми, а в цял Петрич броят им надхвърля 2 000.

От другата страна на границата бягството на капитали доведе до драстично намаляване на постъпленията в бюджета, поради което правителството се видя принудено да вдигне данъците. Резултатът: днес жителите на Сидерокастро харчат значително по-малко пари, отколкото преди пет години. Което усещат най-вече гръцките предприемачи. Оборотът в заведенията, например, е спаднал с около 50%. Получава се нещо като порочен кръг: за да пестят, гърците пазаруват по-евтино в България, но по този начин лишават гръцката икономика от постъпления.

България печели от гръцката криза?

На гръцките бензиностанции край границата почти никой не зарежда. Заради повишените акцизи един литър бензин струва вече близо 1,60 евро. Оттатък границата бензиностанциите в Петрич са пълни. Там цената на литър бензин е доста по-ниска - 2,27 лева, което се равнява на 1,16 евро. Но защо се виждат толкова малко гръцки коли? Отговора на загадката дава консултантът Владимир Попов: хиляди гърци използват малък трик и карат автомобилите си с български регистрационни табели. „Много гърци отварят фирми в България, за да могат да регистрират тук автомобилите си”, обяснява Попов. По този начин „новите българи” си спестяват до 75 процента от разходите за данъци и застраховки на автомобилите. Само че тези пари също не влизат в гръцкия бюджет.

Означава ли това, че България извлича ползи от гръцката криза? Икономистът Мартин Владимиров обяснява, че все още няма сериозни анализи за дългосрочните отражения на гръцката криза върху българската икономика. А перспективата много зависи от това какво ще бъде решено тази неделя на срещата на върха на ЕС.