Борисов и бумерангът на популизма

"Извинете, излъгахме Ви, без да искаме!" - това признание на българския премиер по повод на еврото беше адресирано не към българския народ, а към Брюксел. Признанието, по сметките на премиера, би трябвало да прозвучи достойно и да получи съответното разбиране за ситуацията, в която се намира българското правителство. Да, в Брюксел може и да похвалят добросъвестното поведение на София, особено сега, след като лъснаха лъжите на Атина. Това обаче нито ще смекчи мнителния поглед спрямо България, нито пък ще вдигне реномето на правителство, което си вкара автогол въпреки всички предупреждения.

Грешно направени сметки

"Не ние - предишните са виновни!" - гласи познатият аргумент или по-точно оправдание на премиера. Защо обаче той самият и неговият финансов министър издигнаха влизането на страната в еврозоната като приоритетна, едва ли не най-важна цел, по която ще бъде оценявано цялото правителство? При това с ясното съзнание, че то заварва "авгиеви обори" и "заложени клопки" от предишната власт, ако трябва да използваме наложилата се през последните месеци терминология в София.

Разбира се, че зад българските амбиции за еврото се крият напълно обосновани финансови съображения, като очаквания на първо време по-добър кредитен рейтинг на страната. Проблемът е в това, че гръмкото оповестяване на тези амбиции е резултат на популистки сметки, които сега се стоварват като бумеранг не само върху самото правителство, но и върху страната. Сега тя попада още по-осезаемо във фокуса на критиците си. Както се казва, каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи.

По стара традиция словосъчетанията "Европейски съюз", "Европейска комисия", респективно "Брюксел", се употребяват от властта в България на принципа на моркова и тоягата. Признанието от страна на ЕС е най-високата оценка, към която се стреми всяко правителство в София. Надеждите са, че полученото отвън "браво" води автоматично и до признанието на хората вътре в страната. Освен това, така в крайна сметка се преглъщат и тежките реформи, които ЕС налага. Те са по принуда, така да се каже, не защото в България има нужда от тях, а защото някой друг изисква жертви от нея. Дали пък зад това не се крие познатият рефрен: "Не ние - другите" са виновни?

Всяко нещо с мярата си

Добре дозираният популизъм е неразривна част от всяко едно управление. Свръхдозата обаче е вредна. Все някога спират да ти вярват. Да заявиш директно, че страната има нужда от строга финансова дисциплина, а и да я наложиш, снижава бързо рейтинга на едно правителство. Същият, макар и по-бавен ефект има обаче и непрестанното търсене на проблема у другите или оправдаването с другите. Освен това популизмът по природа е за вътрешна консумация. Изнесени навън, резултатите от него предизвикват неловки ситуации като сегашната и признания като: "Извинете, излъгахме Ви, без да искаме!".

За втори път, след мизерния провал на първоначалната си кандидатура за еврокомисар, това правителство трупа черни точки в Брюксел, въпреки огромното си старание да демонстрира нов образ на страната си. И двата пъти причините за провала са търсени в предшествениците във властта. В България са свикнали с тези аргументи, но навън започват да си задават въпроса: Защо десет месеца след началото на управлението си сегашното правителство се държи така, сякаш току-що е дошло на власт?