Боклукът и медийните ченгета

Със сигурност може да се прогнозира, че отварянето на досиетата на журналистите с „принадлежност към бившата Държавна сигурност” ще предизвика ако не фурор, поне раздвижване в блатото на българското агентурно минало. Не за друго, а защото самото медийно „подгряване” на обещаните през идния месец разкрития, създаде сред порядъчно омерзената по тази тема общественост илюзорното очакване за някаква справедливост и възмездие.

Такива едва ли ще се появят, след като липсва закон, който да превърне в реалност подобни категории. Въпреки това частичната удовлетвореност, че хората ще научат кой ги е водил за носа през годините от ефира и печата и кой продължава медийно да ги прави наивници и днес, ще се окаже достатъчна в подкрепа на станалото знаково вече българско заключение „Е, наистина всички са маскари!”. Всъщност

ще научат ли българите имената на повечето свои „авторитетни” медийни ченгета?

Зависи.

Ако внесената от НДСВ в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред поправка към Закона за досиетата бъде приета, сиреч под обществения прожектор бъдат поставени досиетата на сътрудниците - журналисти и преди 2006 година /както странно защо е посочено в сегашния Закон/, картината на медийната агентура би била значително по-пълна и ясна, отколкото абстракцията на сътрудниците след 2006-та. Вероятността поправката да бъде гласувана, обаче, е незначителна, най-малкото защото управляващото мнозинство няма никаква, ама никаква полза броени месеци преди парламентарните избори да притеснява своите

медийни босове и журналисти - симпатизанти с агентурните им грехове в миналото

А на тях се възлагат огромни надежди за предстоящия вот. И не само за вота.

Медийното ченге, за разлика от своите други себеподобни, държи в ръцете си уникалната възможност да манипулира хилядна, дори милионна аудитория, което обяснява иначе напълно необяснимата му „харизма” сред вечно гладните за изява политици от всякакъв цвят. Ако неговото реноме бъде пощадено по някакъв начин, то ще върши още дълго онова, за което е било програмирано от някогашната ДС и в името на което е търгувало с професионалната си съвест.

И все пак чудеса стават! Особено ако дори и сегашните управляващи са загубили доверие в старите си медийни си стражари и най-сетне са решили да ги захвърлят на боклука на прехода, където всъщност е мястото им. Там някъде, в котлована на Суходол или на станалото емблематично сметище в Силистра. Балирани, прорастнали, и с лоша миризма.

Впрочем, ще видим. До идния месец, както обещават.